Османската култура е част от българската национална култура
06.02.2012
Книгата „Пътеводител за Османска България“ дава отговори на много въпроси, както и задава други въпроси. За повече от месец книгата е изкупена от книжарниците, което е „приятно и същевременно леко учудващо“ за авторите. В момента се печата второ, разширено и допълнено издание. В него има 20 страници в повече. Очаква се да излезе от печат и да е в книжарниците и в Амазон (amazon.co.uk и amazon.com) в началото на март. Книгата описва единствено паметници, които са на територията на Република България, в границите й след Втората световна война. Антони Георгиев – съавтор и издател на книгата, изтъква пред в. “Заман”, че е трудна задача да се задоволят всички претенции и вкусове на Балканите. На хората, които не са съгласни с термина „Османска България”, той посочва, че „от една страна – разбира се, “османска” България не е съществувала, защото по време на Османската империя България като държава не е съществувала. От друга, това е фигура на речта и всеки, който борави свободно с речта, би трябвало да разбира: както се казва “съветска България”, така може да се каже и “османска” такава. Наименованията на местата на Балканите, а в някои случаи и имената на балканските държави, отразяват травматичната история на региона. На въпроса „книгата може ли да послужи за привличане на туристи, най-вече от Турция”, Георгиев разказва за свое преживяване в Тетово, Македония, преди няколко дни, където е срещнал автобус с турски туристи (двама от които родени в България), дошли специално да видят Шарената джамия. „Разделихме се като комшии, а аз веднага си представих същата гледка във Видин, Гоце Делчев, Силистра или Ямбол, където има не по-безинтересно османско наследство. Иншаллах!”, довършва той.
Г-н Георгиев, какво според Вас означава “османско” наследство в България?
Труден въпрос, затова ще го илюстрирам с пример. На изток от Малко Търново, над граничната Резовска река, се извисява мост. Навремето той е имал три високи, иззидани с майсторлък каменни арки. От тях е останала само една – тази, която е от турската страна на реката.
Историята на този мост – на неговото построяване и разрушаване – е показателна за трудностите, на които ще се натъкнете, когато се опитате да дешифрирате каква част от българското културно наследство е османско по замисъл, изработка, влияние или финансиране.
Полуразрушеният Вълчанов мост на Резовска река днес е тъжна гледка. Построен от български майстори по време на Османската империя, спонсориран от български хайдутин с откраднати османски пари – той нагледно илюстрира състоянието на общото историческо наследство на България и Турция: неизползвано от едната страна и понякога активно разрушавано от другата.
С какво помага тази първа по рода си книга на българския читател? На кого е необходима и кой има нужда от такава книга? Каква е целта й?
По много и различни причини преобладаващото обществено мнение в съвременна България омаловажава османското културно наследство. Учебниците по история обикновено свеждат до няколко страници петте века османска доминация, а когато изобщо го правят, са фокусирани основно на потушаваните с особено насилие въстания и бунтове. Малко се споменават – ако изобщо се обърне внимание – архитектурата, изкуствата, науките и социалното развитие по време на Османската империя. Няма и балансирано обяснение на османското влияние в много сфери от живота в съвременна България – от кухнята и законодателството до религията и семейния живот.
По времето на комунизма на Република Турция се гледа с откровена враждебност. Политиката на комунистическия режим да “българизира” многобройното турско малцинство (в някои райони на България – мнозинство) е придружена с мащабна пропаганда. Държавата поръчва и плаща за създаването на учебници, романи, стихотворения, песни, филми и пиеси, които да представят българските турци като пета колона срещу българщината и социализма. Османската империя по подразбиране е изобразявана като жадно за кръв чудовище, което постоянно задушава елита на българската нация в редките моменти, когато не го избива или подлага на мъчения. 500-те години на османска доминация в българските земи не са нищо повече от серии обезглавявания, набивания на кол и реки от кръв.
Един от резултатите от тази пропаганда е липсата на внимание, а в някои случаи – активно разрушаване на османски паметници: от джамии и бани до мостове и обществени сгради. Друг е любопитното “детурцизиране” на османското наследство.
В този смисъл отговорът на вашия въпрос е – с всичко. Османската култура, за добро или за лошо, е част от българската национална култура. Ние с колегите Димана Трънкова и професор Христо Матанов, като любознателни хора и преди всичко като добри българи, се интересуваме от всичко, свързано с нашата страна. Ето защо я има тази книга.
В книгата се посочва, че „много обекти дори са подложени на умишлено унищожение“. Каква част от архитектурните паметници са запазени според Вашите наблюдения?
Навсякъде, където има османско наследство – не само в България, то е било “рециклирано” по няколко пъти. В момента във всички държави, които се намират на територията на бившата Османска империя, има запазени джамии, чешми, бани, конаци, мостове и пр., които са или изоставени, или се използват за нещо друго.
Вас лично кои паметници на културата най-силно Ви впечатлиха по време на работата върху книгата?
Малко несправедлив въпрос. Всичко е интересно и не се наемам да кажа дали османското наследство на Самоков е по-важно от османското наследство на Шумен или Кюстендил. Но мога да кажа кое за мен лично беше най-куриозното откритие. Това е фарът в Шабла!
Да, може би най-красивият и известен фар по българското Черноморие е построен през… 1856–1857 г. Дори от разстояние, на върха на кулата може да се различи твърде показателен детайл – полумесец със звезда.
Но най-странното е, че в момента достъпът до фара е ограничен. Ние влязохме в сградата, но фараджията отказа да ни разреши да правим снимки вътре: “Военна тайна!” Силно се надявам тайните на султана да са едни от най-слабо пазените в България на ХХI век.
България не трябва да отрича османското си наследство
Може ли в България да се говори за мултикултурализъм?
Ние трябва да бъдем горди, че религиозната толерантност и мултикултурализмът са съществували в българските земи дълго, преди изобщо да започне да се говори за тях в Западна Европа. Въпреки – или може би точно поради – османското нашествие на Балканите през ХIV–ХV в., България и Балканите никога не са били въвличани в религиозните войни, опустошавали Западна Европа по същото време. На Балканите процъфтяват различни религии и вероизповедания. Нещо повече – полуостровът предлага убежище за много народности, преследвани в собствените си страни поради своя етнос и религия – евреите от Испания и Португалия са най-очевидният пример. Високата порта в Цариград налага тежки данъци и потушава бунтове и въстания с безмилостен ятаган, но в същото време системата “миллет” дава възможност на всеки лоялен данъкоплатец – българин, грък, сърбин, арменец или евреин – да изповядва каквато иска религия, стига да изпълнява задълженията си към султана.
В продължение на векове Балканите са били на сеизмичната линия между християнска Европа и мюсюлманския Изток. Но по неподражаем балкански начин християнството и ислямът са се съчетали с местните вярвания и суеверия, за да създадат уникална духовна смесица.
Без да се забравят негативните настроения и схващания относно случилото се между края на ХIV и началото на ХIХ в., България през 2011 г. е много различна от това, което е била през 1878, 1912 и 1944 г. Тя е член на важни западни организации като НАТО и ЕС. Страната с ентусиазъм приема идеите за свобода и либерализъм, от които я бяха лишили комунистите. Този факт би трябвало да я въоръжи с още повече увереност в себе си по въпроса за османското й минало, да я фокусира върху положителното, вместо върху негативното, да се почувства в безопасност от истински или въображаеми посегателства върху националната й идентичност. Погледната от този ъгъл, продължилата 500 години османска доминация не трябва непременно да се превръща в антипатия към исляма, най-малкото защото през тези 500 години българи и турци са живеели заедно, както правят днес техните праправнуци. Българите имат уникалната в Европа възможност да запълнят празнината на взаимното недоверие, защото имат знанието, традицията и опита за това. Казано по друг начин, България трябва да капитализира, а не да отрича османското си наследство във всички негови аспекти. Тайфур Хюсеинов, София
"Заман" / BgTimes.Net
06.02.2012
Книгата „Пътеводител за Османска България“ дава отговори на много въпроси, както и задава други въпроси. За повече от месец книгата е изкупена от книжарниците, което е „приятно и същевременно леко учудващо“ за авторите. В момента се печата второ, разширено и допълнено издание. В него има 20 страници в повече. Очаква се да излезе от печат и да е в книжарниците и в Амазон (amazon.co.uk и amazon.com) в началото на март. Книгата описва единствено паметници, които са на територията на Република България, в границите й след Втората световна война. Антони Георгиев – съавтор и издател на книгата, изтъква пред в. “Заман”, че е трудна задача да се задоволят всички претенции и вкусове на Балканите. На хората, които не са съгласни с термина „Османска България”, той посочва, че „от една страна – разбира се, “османска” България не е съществувала, защото по време на Османската империя България като държава не е съществувала. От друга, това е фигура на речта и всеки, който борави свободно с речта, би трябвало да разбира: както се казва “съветска България”, така може да се каже и “османска” такава. Наименованията на местата на Балканите, а в някои случаи и имената на балканските държави, отразяват травматичната история на региона. На въпроса „книгата може ли да послужи за привличане на туристи, най-вече от Турция”, Георгиев разказва за свое преживяване в Тетово, Македония, преди няколко дни, където е срещнал автобус с турски туристи (двама от които родени в България), дошли специално да видят Шарената джамия. „Разделихме се като комшии, а аз веднага си представих същата гледка във Видин, Гоце Делчев, Силистра или Ямбол, където има не по-безинтересно османско наследство. Иншаллах!”, довършва той.
Г-н Георгиев, какво според Вас означава “османско” наследство в България?
Труден въпрос, затова ще го илюстрирам с пример. На изток от Малко Търново, над граничната Резовска река, се извисява мост. Навремето той е имал три високи, иззидани с майсторлък каменни арки. От тях е останала само една – тази, която е от турската страна на реката.
Историята на този мост – на неговото построяване и разрушаване – е показателна за трудностите, на които ще се натъкнете, когато се опитате да дешифрирате каква част от българското културно наследство е османско по замисъл, изработка, влияние или финансиране.
Полуразрушеният Вълчанов мост на Резовска река днес е тъжна гледка. Построен от български майстори по време на Османската империя, спонсориран от български хайдутин с откраднати османски пари – той нагледно илюстрира състоянието на общото историческо наследство на България и Турция: неизползвано от едната страна и понякога активно разрушавано от другата.
С какво помага тази първа по рода си книга на българския читател? На кого е необходима и кой има нужда от такава книга? Каква е целта й?
По много и различни причини преобладаващото обществено мнение в съвременна България омаловажава османското културно наследство. Учебниците по история обикновено свеждат до няколко страници петте века османска доминация, а когато изобщо го правят, са фокусирани основно на потушаваните с особено насилие въстания и бунтове. Малко се споменават – ако изобщо се обърне внимание – архитектурата, изкуствата, науките и социалното развитие по време на Османската империя. Няма и балансирано обяснение на османското влияние в много сфери от живота в съвременна България – от кухнята и законодателството до религията и семейния живот.
По времето на комунизма на Република Турция се гледа с откровена враждебност. Политиката на комунистическия режим да “българизира” многобройното турско малцинство (в някои райони на България – мнозинство) е придружена с мащабна пропаганда. Държавата поръчва и плаща за създаването на учебници, романи, стихотворения, песни, филми и пиеси, които да представят българските турци като пета колона срещу българщината и социализма. Османската империя по подразбиране е изобразявана като жадно за кръв чудовище, което постоянно задушава елита на българската нация в редките моменти, когато не го избива или подлага на мъчения. 500-те години на османска доминация в българските земи не са нищо повече от серии обезглавявания, набивания на кол и реки от кръв.
Един от резултатите от тази пропаганда е липсата на внимание, а в някои случаи – активно разрушаване на османски паметници: от джамии и бани до мостове и обществени сгради. Друг е любопитното “детурцизиране” на османското наследство.
В този смисъл отговорът на вашия въпрос е – с всичко. Османската култура, за добро или за лошо, е част от българската национална култура. Ние с колегите Димана Трънкова и професор Христо Матанов, като любознателни хора и преди всичко като добри българи, се интересуваме от всичко, свързано с нашата страна. Ето защо я има тази книга.
В книгата се посочва, че „много обекти дори са подложени на умишлено унищожение“. Каква част от архитектурните паметници са запазени според Вашите наблюдения?
Навсякъде, където има османско наследство – не само в България, то е било “рециклирано” по няколко пъти. В момента във всички държави, които се намират на територията на бившата Османска империя, има запазени джамии, чешми, бани, конаци, мостове и пр., които са или изоставени, или се използват за нещо друго.
Вас лично кои паметници на културата най-силно Ви впечатлиха по време на работата върху книгата?
Малко несправедлив въпрос. Всичко е интересно и не се наемам да кажа дали османското наследство на Самоков е по-важно от османското наследство на Шумен или Кюстендил. Но мога да кажа кое за мен лично беше най-куриозното откритие. Това е фарът в Шабла!
Да, може би най-красивият и известен фар по българското Черноморие е построен през… 1856–1857 г. Дори от разстояние, на върха на кулата може да се различи твърде показателен детайл – полумесец със звезда.
Но най-странното е, че в момента достъпът до фара е ограничен. Ние влязохме в сградата, но фараджията отказа да ни разреши да правим снимки вътре: “Военна тайна!” Силно се надявам тайните на султана да са едни от най-слабо пазените в България на ХХI век.
България не трябва да отрича османското си наследство
Може ли в България да се говори за мултикултурализъм?
Ние трябва да бъдем горди, че религиозната толерантност и мултикултурализмът са съществували в българските земи дълго, преди изобщо да започне да се говори за тях в Западна Европа. Въпреки – или може би точно поради – османското нашествие на Балканите през ХIV–ХV в., България и Балканите никога не са били въвличани в религиозните войни, опустошавали Западна Европа по същото време. На Балканите процъфтяват различни религии и вероизповедания. Нещо повече – полуостровът предлага убежище за много народности, преследвани в собствените си страни поради своя етнос и религия – евреите от Испания и Португалия са най-очевидният пример. Високата порта в Цариград налага тежки данъци и потушава бунтове и въстания с безмилостен ятаган, но в същото време системата “миллет” дава възможност на всеки лоялен данъкоплатец – българин, грък, сърбин, арменец или евреин – да изповядва каквато иска религия, стига да изпълнява задълженията си към султана.
В продължение на векове Балканите са били на сеизмичната линия между християнска Европа и мюсюлманския Изток. Но по неподражаем балкански начин християнството и ислямът са се съчетали с местните вярвания и суеверия, за да създадат уникална духовна смесица.
Без да се забравят негативните настроения и схващания относно случилото се между края на ХIV и началото на ХIХ в., България през 2011 г. е много различна от това, което е била през 1878, 1912 и 1944 г. Тя е член на важни западни организации като НАТО и ЕС. Страната с ентусиазъм приема идеите за свобода и либерализъм, от които я бяха лишили комунистите. Този факт би трябвало да я въоръжи с още повече увереност в себе си по въпроса за османското й минало, да я фокусира върху положителното, вместо върху негативното, да се почувства в безопасност от истински или въображаеми посегателства върху националната й идентичност. Погледната от този ъгъл, продължилата 500 години османска доминация не трябва непременно да се превръща в антипатия към исляма, най-малкото защото през тези 500 години българи и турци са живеели заедно, както правят днес техните праправнуци. Българите имат уникалната в Европа възможност да запълнят празнината на взаимното недоверие, защото имат знанието, традицията и опита за това. Казано по друг начин, България трябва да капитализира, а не да отрича османското си наследство във всички негови аспекти. Тайфур Хюсеинов, София
"Заман" / BgTimes.Net