_
Другият В. Левски,Христо Стоянов!
_Другият В. Левски
Автор: Христо Стоянов
Издател: Хри100
Издадена: 2011
Брой страници: 220
Корица: Мекa
Език: Български
Цена: 16.00 лв.
Нова -цена
13.60 лв.
Нашите икони са потънали в кръв. От очите на нашите икони тече кръв. И то не кръвта на враговете, а нашата кръв. Марко Кралевити е турският васал Марко Вълкашин, избил собствения си народ на Косово поле. Светинята Левски убива дете - четиринадесетгодишния ловешки калфа Иван. Майката на Левски пет години след това се хвърля в кладенеца на къщата в Карлово и се самоубива. Само тя ли не можа да прости това детеубийство?
Виним Народа, че от Търново до София не се е намерил никой да освободи Апостола, охраняван от няколко заптиета. Нима това не е всъщност присъдата на Народа за човек, убил дете?
Ако в наши дни някой убие дете няма ли да излезем на улицата, за да искаме връщане на смъртната присъда? Ами ако това невинно дете е нашето дете? Дали родителите на убития Иванчо са поднасяли на 19 февруари венци пред паметника на Левски?
Издигайки подобни хора в култ говори за изкривена нация, смята скандално известният Христо СТОЯНОВ. Писателят, който си навлече гнева на мюсюлманите със :"СКРИТИЯТ ЖИВОТ НА ЕДНА ПОМАКИНЯ", бе отлъчен от църквата заради "КОПЕЛЕТО - евангелие от Юда", бе намразен от интелектуалците заради "ДО СТРАСтБУРГ И НАЗАД" и "ГЛУТНИЦА ЗА ЕДИНАЦИ" сега ни хвърля ръкавица с "ДРУГИЯТ В. ЛЕВСКИ".
Автор: Христо Стоянов
Издател: Хри100
Издадена: 2011
Брой страници: 220
Корица: Мекa
Език: Български
Цена: 16.00 лв.
Нова -цена
13.60 лв.
Нашите икони са потънали в кръв. От очите на нашите икони тече кръв. И то не кръвта на враговете, а нашата кръв. Марко Кралевити е турският васал Марко Вълкашин, избил собствения си народ на Косово поле. Светинята Левски убива дете - четиринадесетгодишния ловешки калфа Иван. Майката на Левски пет години след това се хвърля в кладенеца на къщата в Карлово и се самоубива. Само тя ли не можа да прости това детеубийство?
Виним Народа, че от Търново до София не се е намерил никой да освободи Апостола, охраняван от няколко заптиета. Нима това не е всъщност присъдата на Народа за човек, убил дете?
Ако в наши дни някой убие дете няма ли да излезем на улицата, за да искаме връщане на смъртната присъда? Ами ако това невинно дете е нашето дете? Дали родителите на убития Иванчо са поднасяли на 19 февруари венци пред паметника на Левски?
Издигайки подобни хора в култ говори за изкривена нация, смята скандално известният Христо СТОЯНОВ. Писателят, който си навлече гнева на мюсюлманите със :"СКРИТИЯТ ЖИВОТ НА ЕДНА ПОМАКИНЯ", бе отлъчен от църквата заради "КОПЕЛЕТО - евангелие от Юда", бе намразен от интелектуалците заради "ДО СТРАСтБУРГ И НАЗАД" и "ГЛУТНИЦА ЗА ЕДИНАЦИ" сега ни хвърля ръкавица с "ДРУГИЯТ В. ЛЕВСКИ".
_Книгата все още е в наличност в книжарница "Пингвините" ! >
Книгата все още е в наличност в книжарница "Пингвините" ! >
_Писателят Христо Стоянов: С какво Левски е по-добър от Карамански?!
16 април 2011
София, България
Христо Стоянов Нашият народ не е глупав. Той си задава нормални въпроси Вулгарен и безкомпромисен. Със смъртни присъди от мюсюлманите за книгите си “Скритият живот на една помакиня” и “Помашка рулетка”, отлъчен от църквата и анатемосан за “Копелето - Евангелие от Юда”, скандалният писател Христо Стоянов “надмина себе си” с новия си роман “Другият Левски”. В него той сваля ореола от Апостола и го нарича “детеубиец”. Книгата му представя Васил Иванов Кунчев през очите на майка му Гина, която не може да спре да мисли за това как синът й убил 14-годишно момче от страх да не бъде предаден. Скандалният роман развива тезата, че основната причина за обесването на Левски е фактът, че той убива дете, а не заради подготовката на въстание и създаването на комитети - за това той трябвало да получи най-много 15 години заточение в Диарбекир.
По този повод репортер на “ШОУ” разговаря със Стоянов.
- На вашата визитна картичка пише “Христо Стоянов, българин”. След като написахте тази книга, продължавате ли да се смятате за такъв?
- Разбира се. И смятам, че съм българин. А това, че показвам другата страна на историята, съвсем не означава, че не съм българин.
- Тъмната страна?
- Не, неосветената страна. Това не е тъмната част на историята. Може да се умува коя е тъмната страна и коя – светлата. Тъмната страна може да се окаже това, което досега се е казвало, защото то не е истинската история. Ницше казва, че има три начина да се пише история –обективен, субективен и в зависимост от социално-политическите условия. Ние я разглеждаме само от последния ъгъл.
- Книгата ви “Другият Левски” третира един сюжет, за който се говори вече повече от 20 години. Какво ви накара да се обърнете към него и смятате ли, че е достоверен?
- Влезте в интернет и препишете писмото на Левски до Каравелов. Вътре той казва, че ще си изплати борчовете, когато опита силата на оръжието. При това той отишъл да обере ловешки чорбаджия, защото не му е дал 20 турски лири на хората, които са искали от него. Левски сам казва, че цяла нощ е мислил над план, че е разпитвал за навиците на чорбаджията. Тоест,
става въпрос за предумишлено убийство.
За нещастие, 14-годишното чираче на чорбаджията пристига преди него и Левски убива момчето.
- Как се казва момчето?
- Според ловчанлии се казва Иванчо. Има различни версии, назовават се различни имена – че се казва Димитър, Митко, Никола, Колю, Стойчо. Левски излъгва, че това е 24-годишно момче. В тогавашните представи 24-годишните не са калфи, нито момчета. Те са сериозни зрели хора, които са станали майстори още на 17-18-годишна възраст.
- Това променя ли нещо?
- Всъщност аз написах книга за майката на Левски. Това е изповед на майката. Тя се самоубива на 27 януари 1878 година.
Умират й четири деца от шест, а тя знае, че Петър е някъде в опълчението и са му отрязали крака. При онази патриархална България представяте ли си какво означава това да изгубиш пет от шестте си деца? И всички онези, които ме плюят и твърдят, че пиша срещу България и мита на Левски, да си зададат въпроса как ще се чувстват и какво ще кажат онези родители, които знаят, че тяхното дете е убито от Левски? Дали тези родители ще поднасят всяка година цветя пред паметника му, всяка година на 19 февруари?
Не можем да извиняваме детеубийството с революцията. Достоевски нали казва, че цялото щастие на света не си заслужава, ако заради него е пролята една-единствена детска сълза.
Извинете, след като са революционни времена, това означава, че трябва да извиним Карамански и цялата плеяда мутри ли? Те също могат да кажат, че в името на родината са трепали, внасяли са наркотици и т.н.
- Можем ли да сравняваме Левски с Карамански?
- Тъй ли? Защо да не го сравняваме? Публикувайте писмото на Левски до Каварелов, моля. И тогава ще видим за какво става дума. Извинете, Карамански колко деца уби? Говорим тук за морален постамент.
- Нали целта ви не е била все пак да развенчаете Левски?
- А да покажа каква невероятна българка е майка му.
- Но, показвайки майка му, вие не развенчавате ли Левски?
- Ако някой развенчава някого, то това е самият Левски, който се развенчава с това убийство.
- В този смисъл османската държава била ли е в правото си да го издирва, да го арестува и да го осъди на смърт? Не я ли оправдавате? И не оправдавате ли българския народ за това, че не му е помогнал да избяга?
- Кой би помогнал на детеубиец? Аз разбирам българите, които не са се надигнали да освобождават Левски от Търново до София, когато са го конвоирали четири-пет заптиета.
Хората вече са знаели кого водят.
Хората са знаели, че Левски е убил дете. Още повече, че той не е бил съден сам, а заедно с Димитър Общи и още 60 души заради Арабаконашкия обир. Цялата работа е в това, че българинът в един момент се осъзнава и си казва: “Абе, чакай, тези хора уж ще ни освобождават, а те всъщност какво правят? Всяка нощ са по механите, а през деня мислят как да причакат някого, за да го батардисат”. Този народ не е толкова глупав, той си задава напълно нормални въпроси.
- Значи вие оспорвате това, че българският народ не е дорасъл за своята свобода и заради това не е помогнал на Левски да избяга?
- Именно. Българинът е на много по-високо морално ниво, отколкото Левски.
Едно интервю на Светломира Димитрова
СКАНДАЛНОТО ПИСМО
В писмото си до Каравелов Васил Левски признава за извършено убийство при наказателна акция срещу отказал ловчанлия да даде на комитета 20 турски лири.
Презъ тiя дни щехъ да са здобiя съ силата на оръжието си, и щяхъ да посрещна доста работа, и твоите борчуви да плата!
Но времето ни не смогна.
С още единъ другаръ, по пладне въ Ловечъ въ средъ града, преоблеченъ тайно презъ друга къща влизамъ у едного Чорбаджия, комуто беха искале помощъ за заточенците въ Дiаръ Бекиръ, а това куче отъ като не далъ ни пара напсува ги и укорилъ ги, че биле разваляли спокойствiто имъ - на шкембетата.
Като правихъ сметката си въ къщи на пазарътъ не излезе така, а да видимъ какво.
По Европейски часатъ приз денатъ на 3, скрити нiй въ къщата му, фамилiята му отишла беше на Троянскiятъ манастиръ а той съ калфата си само 24 годишенъ момакъ, споредъ както изпитахъ, отъ дюкянатъ си дохождалъ секи пътъ предъ момчето единъ и половина часътъ, то не беше така!
Предъ Св. Богородица въ Понеделникъ по 3 часа Европейски дохожда калфата му, отваря портата, която беше заключена одвънъ, и влиза но предъ да доди исчюпил бехъ врати, сандъци и не намерихъ по вече отъ освенъ 1400 гр. турски се бешлици, така бяхъ приготвенъ вътри, ако додеши той напредъ немаше да става никакъвъ шумъ, а то доде напредъ момчето.
Посрещна го другарятъ ми.
Нададе викъ - Тичяйте хора! на която стърна бехъ въ дворатъ до като пристигне то се вика и бори са съ другартъ ми.
Пристигнахъ. Ръгнахъ го съ камата си на смъртъ, та дано сбъркаше народътъ посоката на гласътъ, който беше напълнилъ улицата, не умря изведнъжъ.
Захвана да вика по-вече, което не можеше да са укрiй вече.
Ръгнахъ го още веднъжъ за да са не мъчи, и да не може да каже какви са биле.
Жалко за невиннити мoмче, но ако не беше така, инакъ беше уцапано на много страни.
До като постигнемъ целта си ще отидатъ и невинни хорица доста.
Като утворихъ портата, то святъ беше като панаиръ!
Съ излазянiето ни изведнъдъ вдигамъ кръвавиятъ си ножъ и съ неколко турски речи пущамъ ся връзъ народа.
Отвориха ни пътъ, и следъ насъ ето ти и полицiята, изгледа ни, па това си беше на другiя денъ търси ни, запиранiя, кого де срещнатъ.
В. Лъвскiй
25.07 1872г.
РЕДАКЦИЯТА НА БЛИЦ СЕ РАЗГРАНИЧАВА ОТ ПОЗИЦИЯТА НА ХРИСТО СТОЯНОВ
16 април 2011
София, България
Христо Стоянов Нашият народ не е глупав. Той си задава нормални въпроси Вулгарен и безкомпромисен. Със смъртни присъди от мюсюлманите за книгите си “Скритият живот на една помакиня” и “Помашка рулетка”, отлъчен от църквата и анатемосан за “Копелето - Евангелие от Юда”, скандалният писател Христо Стоянов “надмина себе си” с новия си роман “Другият Левски”. В него той сваля ореола от Апостола и го нарича “детеубиец”. Книгата му представя Васил Иванов Кунчев през очите на майка му Гина, която не може да спре да мисли за това как синът й убил 14-годишно момче от страх да не бъде предаден. Скандалният роман развива тезата, че основната причина за обесването на Левски е фактът, че той убива дете, а не заради подготовката на въстание и създаването на комитети - за това той трябвало да получи най-много 15 години заточение в Диарбекир.
По този повод репортер на “ШОУ” разговаря със Стоянов.
- На вашата визитна картичка пише “Христо Стоянов, българин”. След като написахте тази книга, продължавате ли да се смятате за такъв?
- Разбира се. И смятам, че съм българин. А това, че показвам другата страна на историята, съвсем не означава, че не съм българин.
- Тъмната страна?
- Не, неосветената страна. Това не е тъмната част на историята. Може да се умува коя е тъмната страна и коя – светлата. Тъмната страна може да се окаже това, което досега се е казвало, защото то не е истинската история. Ницше казва, че има три начина да се пише история –обективен, субективен и в зависимост от социално-политическите условия. Ние я разглеждаме само от последния ъгъл.
- Книгата ви “Другият Левски” третира един сюжет, за който се говори вече повече от 20 години. Какво ви накара да се обърнете към него и смятате ли, че е достоверен?
- Влезте в интернет и препишете писмото на Левски до Каравелов. Вътре той казва, че ще си изплати борчовете, когато опита силата на оръжието. При това той отишъл да обере ловешки чорбаджия, защото не му е дал 20 турски лири на хората, които са искали от него. Левски сам казва, че цяла нощ е мислил над план, че е разпитвал за навиците на чорбаджията. Тоест,
става въпрос за предумишлено убийство.
За нещастие, 14-годишното чираче на чорбаджията пристига преди него и Левски убива момчето.
- Как се казва момчето?
- Според ловчанлии се казва Иванчо. Има различни версии, назовават се различни имена – че се казва Димитър, Митко, Никола, Колю, Стойчо. Левски излъгва, че това е 24-годишно момче. В тогавашните представи 24-годишните не са калфи, нито момчета. Те са сериозни зрели хора, които са станали майстори още на 17-18-годишна възраст.
- Това променя ли нещо?
- Всъщност аз написах книга за майката на Левски. Това е изповед на майката. Тя се самоубива на 27 януари 1878 година.
Умират й четири деца от шест, а тя знае, че Петър е някъде в опълчението и са му отрязали крака. При онази патриархална България представяте ли си какво означава това да изгубиш пет от шестте си деца? И всички онези, които ме плюят и твърдят, че пиша срещу България и мита на Левски, да си зададат въпроса как ще се чувстват и какво ще кажат онези родители, които знаят, че тяхното дете е убито от Левски? Дали тези родители ще поднасят всяка година цветя пред паметника му, всяка година на 19 февруари?
Не можем да извиняваме детеубийството с революцията. Достоевски нали казва, че цялото щастие на света не си заслужава, ако заради него е пролята една-единствена детска сълза.
Извинете, след като са революционни времена, това означава, че трябва да извиним Карамански и цялата плеяда мутри ли? Те също могат да кажат, че в името на родината са трепали, внасяли са наркотици и т.н.
- Можем ли да сравняваме Левски с Карамански?
- Тъй ли? Защо да не го сравняваме? Публикувайте писмото на Левски до Каварелов, моля. И тогава ще видим за какво става дума. Извинете, Карамански колко деца уби? Говорим тук за морален постамент.
- Нали целта ви не е била все пак да развенчаете Левски?
- А да покажа каква невероятна българка е майка му.
- Но, показвайки майка му, вие не развенчавате ли Левски?
- Ако някой развенчава някого, то това е самият Левски, който се развенчава с това убийство.
- В този смисъл османската държава била ли е в правото си да го издирва, да го арестува и да го осъди на смърт? Не я ли оправдавате? И не оправдавате ли българския народ за това, че не му е помогнал да избяга?
- Кой би помогнал на детеубиец? Аз разбирам българите, които не са се надигнали да освобождават Левски от Търново до София, когато са го конвоирали четири-пет заптиета.
Хората вече са знаели кого водят.
Хората са знаели, че Левски е убил дете. Още повече, че той не е бил съден сам, а заедно с Димитър Общи и още 60 души заради Арабаконашкия обир. Цялата работа е в това, че българинът в един момент се осъзнава и си казва: “Абе, чакай, тези хора уж ще ни освобождават, а те всъщност какво правят? Всяка нощ са по механите, а през деня мислят как да причакат някого, за да го батардисат”. Този народ не е толкова глупав, той си задава напълно нормални въпроси.
- Значи вие оспорвате това, че българският народ не е дорасъл за своята свобода и заради това не е помогнал на Левски да избяга?
- Именно. Българинът е на много по-високо морално ниво, отколкото Левски.
Едно интервю на Светломира Димитрова
СКАНДАЛНОТО ПИСМО
В писмото си до Каравелов Васил Левски признава за извършено убийство при наказателна акция срещу отказал ловчанлия да даде на комитета 20 турски лири.
Презъ тiя дни щехъ да са здобiя съ силата на оръжието си, и щяхъ да посрещна доста работа, и твоите борчуви да плата!
Но времето ни не смогна.
С още единъ другаръ, по пладне въ Ловечъ въ средъ града, преоблеченъ тайно презъ друга къща влизамъ у едного Чорбаджия, комуто беха искале помощъ за заточенците въ Дiаръ Бекиръ, а това куче отъ като не далъ ни пара напсува ги и укорилъ ги, че биле разваляли спокойствiто имъ - на шкембетата.
Като правихъ сметката си въ къщи на пазарътъ не излезе така, а да видимъ какво.
По Европейски часатъ приз денатъ на 3, скрити нiй въ къщата му, фамилiята му отишла беше на Троянскiятъ манастиръ а той съ калфата си само 24 годишенъ момакъ, споредъ както изпитахъ, отъ дюкянатъ си дохождалъ секи пътъ предъ момчето единъ и половина часътъ, то не беше така!
Предъ Св. Богородица въ Понеделникъ по 3 часа Европейски дохожда калфата му, отваря портата, която беше заключена одвънъ, и влиза но предъ да доди исчюпил бехъ врати, сандъци и не намерихъ по вече отъ освенъ 1400 гр. турски се бешлици, така бяхъ приготвенъ вътри, ако додеши той напредъ немаше да става никакъвъ шумъ, а то доде напредъ момчето.
Посрещна го другарятъ ми.
Нададе викъ - Тичяйте хора! на която стърна бехъ въ дворатъ до като пристигне то се вика и бори са съ другартъ ми.
Пристигнахъ. Ръгнахъ го съ камата си на смъртъ, та дано сбъркаше народътъ посоката на гласътъ, който беше напълнилъ улицата, не умря изведнъжъ.
Захвана да вика по-вече, което не можеше да са укрiй вече.
Ръгнахъ го още веднъжъ за да са не мъчи, и да не може да каже какви са биле.
Жалко за невиннити мoмче, но ако не беше така, инакъ беше уцапано на много страни.
До като постигнемъ целта си ще отидатъ и невинни хорица доста.
Като утворихъ портата, то святъ беше като панаиръ!
Съ излазянiето ни изведнъдъ вдигамъ кръвавиятъ си ножъ и съ неколко турски речи пущамъ ся връзъ народа.
Отвориха ни пътъ, и следъ насъ ето ти и полицiята, изгледа ни, па това си беше на другiя денъ търси ни, запиранiя, кого де срещнатъ.
В. Лъвскiй
25.07 1872г.
РЕДАКЦИЯТА НА БЛИЦ СЕ РАЗГРАНИЧАВА ОТ ПОЗИЦИЯТА НА ХРИСТО СТОЯНОВ
__BgTimes.Net се солидаризира с мнението на писателя Христо Стоянов !
Ама само жена му май с душа излезе, щото нали като на куче там, където сега комшулука го няма, паница с фасул ми остави…
Рекъл из Карлово, че щял да помогне, ако синът ми не бил ходил из българско децата да коли…
- Ако не беше хукнал малки българчета да коли щях на майка му да помогна… Колко му е една соба да й иззидам. Един до обед работа. Златни ръце имам…
Помислил малко, помислил и донадил:
- Толкова са ми златни ръцете, колкото на комшията Васил са с детска кръв кървави…
Колкото били на Васил кървави с детска кръв ръцете, толкова неговите били златни …
Основите бяха оставили, та я иззида собата над вратата на зимника…
Гледам го съседа от прозореца. Гледам, щото се вижда от там дворът му. Не му били златни ръцете. Аз ги виждам от пенджера. Кървави са му ръцете…
От свинята, дето сабахлям заклаха, са му кървави ръцете…
Не са му златни ръцете – кървави са.
Ако му е душата от злато, то е от гледане в злато. Не, защото е добър по душа, а защото в злато се оглежда душата му…
Виж, жена му е друго нещо…
Дали пък и тя не е като него…
Уж викаше кучето другите да помислят, че него ще храни, пък на мен ми остави паницата… Дали пък не е искала да рече, че съм кучка щом такъв като Васил съм отгледала…
Ох, ако е тъй иде ми да й повърна фасула…
Щото не съм аз кучка, че така да ми подхвърлят храната…
Дано поне детето бързо да е починало…
Гледам на съседа ръцете, пък ми се привижда Васил… Сякаш тия кървави ръце на Васил са поникнали…
Бърка нещо в корема на калфата.
На детето червата се точат, а Васил бърка в корема и рови…
- Какво търсиш, Василе? – го питам, а той ми отвръща:
- Мале, душата му търся. Търся душата му да я изпия. Знаеш ли от българска душа, мале, как се заяква…
И като вади ръката, тя до лакът в кръв и кръвта гъста и капе…
Туй не е сън. Туй, кълна се, да не мръдна от тука, сега го видях…
Сякаш съм прескочила…
Сякаш съм прескочила до Ловеч да гледам Васил какво с българските деца прави…
Ама ми свърши привидението. Ако не бе свършило аз щях Васил да го спра и с тия две мои ръце щях да закърпя детето…
Дали пък съм с всичкия си или полудявам щом наяве такива неща виждам…
Чудя се що толкоз време след Коледа колят прасето. Щото са стипци, турците, като дойдат да не им отмъкнат храната…
Че турчин свинско яде ли, ама на, стипци… Не могат да се усетят…
Какво нещо е човекът – седи си така и с отворени очи сънува…
Случвало се е някой и буден да бълнува…
Оцъклил едни очи – личи си, че не е тука. Другаде е някъде, щото по лицето му всичко се види.
Мускулче трепва, усмивка по устните му пълзи, ръцете му как извиват на някой врата се види. Щото са свити един до друг в юмруци и сякаш мокра дрипа изцеждат – така се въртят…
Срещуположно се въртят юмруците, сякаш дрипа изцеждат…
И както му се въртят ръцете, уж в очите те гледа, пък в никаква връзка през полуусмивката си процежда:
- Казвах ли ти да не се месиш…
Ама се стряска от гласа си, поглежда околните да не би да е някой напсувал, изчервява се и пак се в разговора завръща, ама гледа да не се изложи, че го е нямало духом…
Тъй и аз гледах как Васил бърка в момчето детската му душица да търси…
Рекъл из Карлово, че щял да помогне, ако синът ми не бил ходил из българско децата да коли…
- Ако не беше хукнал малки българчета да коли щях на майка му да помогна… Колко му е една соба да й иззидам. Един до обед работа. Златни ръце имам…
Помислил малко, помислил и донадил:
- Толкова са ми златни ръцете, колкото на комшията Васил са с детска кръв кървави…
Колкото били на Васил кървави с детска кръв ръцете, толкова неговите били златни …
Основите бяха оставили, та я иззида собата над вратата на зимника…
Гледам го съседа от прозореца. Гледам, щото се вижда от там дворът му. Не му били златни ръцете. Аз ги виждам от пенджера. Кървави са му ръцете…
От свинята, дето сабахлям заклаха, са му кървави ръцете…
Не са му златни ръцете – кървави са.
Ако му е душата от злато, то е от гледане в злато. Не, защото е добър по душа, а защото в злато се оглежда душата му…
Виж, жена му е друго нещо…
Дали пък и тя не е като него…
Уж викаше кучето другите да помислят, че него ще храни, пък на мен ми остави паницата… Дали пък не е искала да рече, че съм кучка щом такъв като Васил съм отгледала…
Ох, ако е тъй иде ми да й повърна фасула…
Щото не съм аз кучка, че така да ми подхвърлят храната…
Дано поне детето бързо да е починало…
Гледам на съседа ръцете, пък ми се привижда Васил… Сякаш тия кървави ръце на Васил са поникнали…
Бърка нещо в корема на калфата.
На детето червата се точат, а Васил бърка в корема и рови…
- Какво търсиш, Василе? – го питам, а той ми отвръща:
- Мале, душата му търся. Търся душата му да я изпия. Знаеш ли от българска душа, мале, как се заяква…
И като вади ръката, тя до лакът в кръв и кръвта гъста и капе…
Туй не е сън. Туй, кълна се, да не мръдна от тука, сега го видях…
Сякаш съм прескочила…
Сякаш съм прескочила до Ловеч да гледам Васил какво с българските деца прави…
Ама ми свърши привидението. Ако не бе свършило аз щях Васил да го спра и с тия две мои ръце щях да закърпя детето…
Дали пък съм с всичкия си или полудявам щом наяве такива неща виждам…
Чудя се що толкоз време след Коледа колят прасето. Щото са стипци, турците, като дойдат да не им отмъкнат храната…
Че турчин свинско яде ли, ама на, стипци… Не могат да се усетят…
Какво нещо е човекът – седи си така и с отворени очи сънува…
Случвало се е някой и буден да бълнува…
Оцъклил едни очи – личи си, че не е тука. Другаде е някъде, щото по лицето му всичко се види.
Мускулче трепва, усмивка по устните му пълзи, ръцете му как извиват на някой врата се види. Щото са свити един до друг в юмруци и сякаш мокра дрипа изцеждат – така се въртят…
Срещуположно се въртят юмруците, сякаш дрипа изцеждат…
И както му се въртят ръцете, уж в очите те гледа, пък в никаква връзка през полуусмивката си процежда:
- Казвах ли ти да не се месиш…
Ама се стряска от гласа си, поглежда околните да не би да е някой напсувал, изчервява се и пак се в разговора завръща, ама гледа да не се изложи, че го е нямало духом…
Тъй и аз гледах как Васил бърка в момчето детската му душица да търси…