Максим Мартинов
Трудолюбието на българите след 1878-а не буди съмнение. Иван Хаджийски описва неща, които не можем да си представим. Работата на тогавашния занаятчия започва през нощта и завършва през нощта. Който се интересува, да отвори сам книгите му. Българин, който не е чел "Оптимистична теория за нашия народ" и "Бит и душевност на нашия народ", все едно не познава „Чичовци” или „Записки по българските въстания”.
Та препрочитам тези книги и не мога да позная народа, описан в тях. Защото гледам работници, които се подпират на лопатите по време на ремонтни работи, и отегчени продавачки, които запълват времето с клюки.
За да разберем как стоят нещата след комунизма, можем да се обърнем към Източна Германия. Това се налага, защото не част, а цяла България бе окупирана от Червената армия и съответно цялата стана комунистическа. Не остана някаква свободна Западна България, с която да се сравняваме днес. В Германия обаче един и същ народ беше разделен от двете страни на желязната завеса.
След падането на Стената се очакваше, че немците ще имат само един проблем: физически и морално остарелите инфраструктура и предприятия на Изтока.
След 20 години нещата не изглеждат толкова прости. Източногерманците отдавна се ползват от закони, съдилища, публична администрация, капиталови пазари и банки на световно ниво. До голяма степен е преодоляно изоставането и в инфраструктурата. Колкото до предприятията, те имат достъп до западните такива. Обаче продължават да изостават от западните си сънародници в производителността на труда и предприемчивостта си. Физическата стена я няма, обаче са налице два различни народа.
За това не е прието да се говори, обаче западногерманците си го мислят: техните източни съграждани са мързеливи. Социализмът ги е разхайтил.
Мога да ги разбера. Социализмът научи хората у нас, че успех се постига не с работа, а с връзки. Хората свикнаха да се правят, че работят. Капитализмът след 10 ноември увеличи работното време, но не успя да принуди работниците да го уплътняват. Колкото пъти вляза в скайпа, все заварвам познатите ми да бъбрят в работно време и да разменят линкове. И не само тези на държавна работа, но и в частните фирми.
Същото можем да кажем и за предприемчивостта. Сънародниците ни плачат, че държавата не им помага. Производителите на домати не се справяли с конкуренцията, защото нямало високи вносни мита на турския домат. Техните предци преди 9 септември са могли да продават зеленчуци не само на родния пазар, но са хранили и част от Европа. Техните предци преди 1878-а са заливали със стоките си не само Цариград, но са продавали дрехи чак в Египет. И между другото не е имало никакви мита за турския домат!
Нима тогава пътуването до Египет да е било по-лесно, отколкото сега? Нима пощата е била по-бърза от интернета или пък бандитите по пътя са били по-малко? Не. Да се върти международна търговия днес не само, че не е по-трудно, но даже е по-лесно.
Това, което се е влошило, е българският дух. Той се е научил да чака на заплатата и на властта. Това си мисля, като отварям поредния пакет боб, на който пише, че е произведен... в Египет!
Днешните българи повтарят, че няма кой да ги „оправи”. Да оставим настрана двоякото значение на думата „оправи”. Да оставим настрана, че е мазохистично да чакаш да те оправят. Думата ми е, че според тях промяната в живота им ще стане с избори. И съответно намират оправдание в това, че и този път не са избрали нужния управляващ.
Предците ни в Османската империя обаче изобщо не са могли да избират султана. Не са получавали и субсидии от държавата. Властта нито ги е образовала, нито лекувала, нито пък им е плащала помощи при безработица. Пътищата са имали повече дупки, отколкото днешните. Обаче това не им е пречело да въртят търговия на три континента.
Когато се отделят от Империята през 1878-а, българите строят пътища, пристанища и железници. На нас ЕС ни дава пари за това и ние пак не можем да се справим, а те са го правили със собствени средства! Страната преживява бурен стопански растеж въпреки многобройните войни, в които участва. Моите предци в края на 19-и век са хващали влака за Германия и са се връщали с машини, с които са започвали производство. Един от прадядовците ми е произвеждал серийно криви кюнци.
Няма съмнение, че днешният упадък на България не може да се обясни само с мързела на българите. Няма смисъл да работиш по цял ден, ако през нощта ще ти окрадат стоката. Днешната държава не се справя с основната задача на всяка държава - поддържането на законността. Бездейната ни полиция, бавното правосъдие и неуредената администрация спъват стопанското развитие на всяка страна.
Но нека не забравяме, че положението не е било по-различно и в Османската империя. Тя също се е отличавала с корупция, мудна администрация и полиция, която не е успявала да защити собствеността на хората. Между другото тъкмо последното Иван Хаджийски сочи като основна причина за избухването на Априлското въстание. Не толкова желанието за създаване на национална държава, още по-малко пък за демокрация, а безчинствата на черкезите, които са посягали на собствеността и които държавата не е успявала да озапти.
В това отношение нещата не са били блестящи и след 1878 г. И тогава в Европа е била пословична българската корупция. Полицията ни работи блестящо по времето на Гешев, обаче това е много десетилетия по-късно. В началото е било пълно с „разбойници”, както тогава са наричали бандитите, поради което е приет и закон за тяхното „изтребване”. Ако четем „Капитализмът в България” на Бочев, ще разпознаем много от нещата, които ни съпътстват и днес: кредитни милионери, намеса на държавата в бизнеса и далавери. Ако ли пък четем „Бай Ганьо”, ще видим, че душичката на нашенеца не се е променила много. Едно нещо обаче се е променило. По отношение на трудолюбието нашите предци са приличали по-скоро на китайците, отколкото на нас.
вно / BgTimes.Net