Нобелистът твърди,че героят му Кемал събрал експонатите
Орхан Памук подрежда на паното и описва поредната от 4213-те угарки на Фюсун.
Светослав Пинтев
12.05.2012
Фасовете на Фюсун са закрепени с карфици.Писателят в музея, за който е мечтал с години.Снимки, прибори и чаши от прочутото през миналия век заведение „Фоайе” в ИстанбулВ музея има даже препариран гарван.
Никоя туристическа фирма, не може да ви предложи такава програма: първи ден - запознаване с основните забележителности на Истанбул, втори ден - откриване и разглеждане на Музея на невинността, описан подробно като идея в едноименната книга, посветена на този древен град, която току-що сте прочели, запознанство с автора й - световноизвестния писател нобелист Орхан Памук. Точно това ни се случи.Стъпихме в Истанбул много рано сутринта, пихме местния чай в стъклена чашка, докато край нас по специален канал течеше водата, с която хората от кафенето миеха улицата, почувствахме се като у дома и си спомнихме, че през Възраждането Истанбул е смятан за най-големия български град, защото в него тогава живеели най-много българи на едно място. Забелязваме, че дори изхвърлените на боклука сандъци, стари столове, чаши поразително напомнят предметите в къщите на нашите дядовци и баби. До полунощ обаче на няколко пъти, шашардисани от мащабите, сокаците, кьорсокаците и други такива неща, се загубихме 7-8 пъти. Всеки път сякаш се телепортирахме на километри от мястото, където си мислехме, че се намираме. Винаги обаче откривахме на картата една сравнително малка уличка, наречена „Чукурджума” която ни извеждаше точно където искахме. Решихме на шега, че е вълшебна, като лампата на Аладин. Оказа се самата истина. Бяхме смаяни, когато на другия ден се оказа, че точно на нея е Музеят на невинността, за чието откриване бързахме. Той се разполага в красива къща на три етажа, строена през 1897 г., прясно боядисана в червено. Със закъснение я открихме и на картата, поместена в книгата. Пак там пише, че в този музей целуването на влюбените двойки е разрешено, даже препоръчително. Така поискал главният герой Кемал. На пресконференцията, събрала всички световни медии, начело със CNN, Орхан Памук спомена улицата и старинния квартал със същото име 50 пъти. Сякаш за да подчертае домашната обстановка, сред стотиците журналисти като господарка се разхождаше красива бяла котка.Влязохме в къщата, изкачихме се по стълбите и разгледахме събраните предмети, разказващи безмълвно историята на Истанбул от последните 50 години, вещите на героите на романа „Музей на невинността” - 18-годишната стройна и игрива продавачка Фюсун която се впуска в любовна авантюра с далечния си братовчед Кемал. Той е заможен зрял мъж, сгоден за равна нему по положение хубавица В тази къща обаче е царството на Фюсун, нейният свят. Тук е роклята й, с която е била на първата си среща, обеците й, една от които загубва по време на бурната любов, когато се отдава на любимия си, а също фунийката, от която е яла сладолед, лъжичките, с които е закусвала, билетите й за кино, тефтерчето й, надписано с красив почерк.След половин час ти се струва, че добре познаваш това момиче, което с лекотата на младостта тръгва срещу традициите и табутата. Така както без да се замисли, съблича дрехите си в квартирата на Кемал, когато решава, че това е мъжът, когото обича. Нещо, което в Истанбул по онова време никак, ама никак не се толерира, почти престъпление в един свят, в който девствеността до сватбата е въпрос на чест... и на оцеляване. В къщата на Фюсун имаш усещането, че любовта, родила се в един магазин за чанти, преминала през сладостта на тайния грях, превърнала се във вечност, е осезаема, може да се пипне, да се погали... Защото тази история си има музей. Чудиш се на кого му е хрумнало да събере и надпише на онова голямо пано при входа изпушените от Фюсун точно4213 угарки от цигариКакто и старите грамофонни плочи, кибритени кутии, използвана четка за зъби, вестник, в който женските снимки са с черна лента на очите, препариран гларус, гарван, шише турска ракия, чаша мастика, снимки на футболния отбор на Фенербахче от 1959 г., прибори и снимки от модното заведение „Фоайе“...Според писателя всичко това е работа на героя му Кемал, който решава, че няма защо да се срамува и да крие от обществото тайната си някога страст, а трябва да я покаже на всички, да се похвали с любовта си. Събира експонатите и умира.В книгата всяка вещ има своето развитие, своя разказ, мимолетната си история, а тук в музея те са станали част от едно цяло, разказ за любовта и мястото й във вечносттаОрхан Памук твърди, че Кемал започва да събира вещите на Фюсун, за да може чрез тях да утеши болката по нея. Всъщност авторът прави всичко това, за да смеси живота и литературата, да размие границата между тях. И те хваща малко яд, че столицата ни София си няма човек, който да й направи подобен музей на ръба между живота и света на идеите. Кой е той? Орхан Памук е носител на Нобелова награда за литература за 2006 г. Романът му „Името ми е Червен” печели присъжданата в Дъблин международна литературна награда ИМПАК. Книгите му се четат на над 60 езика. Живее в Истанбул, героите му също.Казват за него, че името му е синоним на абсолютния литературен успех, а също, че е първият турски писател от 400 години насам, който става прочут в целия свят и взривява канона на световната литературна конюнктура. Още в началото на 90-те с „Черна книга” (1990) впечатлява с провокативно съчетаване на традицията на западноевропейския роман с източното усещане за света. Сравняват го с Борхес, Калвино, Умберто Еко.
...
Книгата за любовта, Истанбул, миналото и вечното
Наскоро Орхан Памук отвори в Истанбул своя Музей на невинността, който е описан подробно в едноименната му книга, издадена на български от издателство „Еднорог”. „Ню Йорк Таймс” писа, че в нея Орхан Памук разказва като Шехерезада, че придава нов живот и свежест на света, който сме мислели, че познаваме. Когато си там, сред експонатите, по сокаците на Истанбул, това сравнение добива особена плътност.Екип на „вмо” присъства на откриването на музея и дори има късмет да поговори с автора на тази тема на коктейла същата вечер. Вярно, че го поядосахме, когато след цял ден пресконференции край трапезите пак извадихме репортерския касетофон. „Събрали сме се да се почерпим, цял ден говорих, не стигна ли?”, намуси се той, но после се успокои и се усмихна широко.
...
Авторът: 83 глави, 83 експозиции
Преди да публикувам книгата „Музей на невинността” през 2008 г., не бях сигурен какво ще стане с идеята ми за истински музей, дали ще мога да я доведа до край. Когато романа излезе, се настроих по-оптимистично, че ще завърша проекта. Вложих всички пари от Нобеловата награда в него. Работих с един турски архитект по преустройството на сградата, после и с един чужденец. Каква е логиката на музея? Книгата има 83 глави, музеят съответно има 83 експозиции, но не е необходимо да сте чели романа, за да се наслаждавате на музея.
вмо