Въпреки притесненията на някои членки на ЕС, Западна Европа не видя масов наплив от българи, търсещи по-добра работа. [Ройтерс]
Според доклади българската емиграция забавя темповете си
15/12/2011
Тенденцията противоречи на страховете сред някои членки на ЕС за приток на емигранти. От Светла Димитрова за Southeast European Times от София -- 15/12/11
Въпреки притесненията на някои членки на ЕС, Западна Европа не видя масов наплив от българи, търсещи по-добра работа. [Ройтерс]
През януари 2007 г., когато България и Румъния се присъединиха към ЕС, членовете на Съюза въведоха различни ограничения, за да ограничат потока от работници мигранти от двете балкански държави към своите пазари на труда.
Страховете, че "български орди" ще наводнят Западна Европа в търсене на по-добре платена работа, обаче не се материализираха, според доклад на Институт "Отворено общество" - София (ИОО), публикуван на 30 ноември.
В сравнение с 90-те години на миналия век, когато тежката икономическа криза образува огромна емигрантска вълна от българи, търсещи работа, през последните години емиграцията от балканската държава намалява, се казва в проучване, озаглавено "Българската трудова миграция: имат ли смисъл ограниченията?".
"Желанието за емиграция постепенно намалява, [тъй като] нивото на безработица в България сега е сравнимо с това в западноевропейските държави, докато разликите в приходите намаляват", се казва в проучването. За сравнение през 90-те години "приходът на глава от населението в Западна Европа е бил четири пъти по-висок от този в България, докато десет години по-късно съотношението е 2,5, измерено според покупателната способност", се посочва още в проучването.
Позовавайки се на официални статистически данни, докладът отбелязва, че 217 809 българи са напуснали страната през деветгодишния период между преброяванията на населението през 1992. и 2001 г. Този брой е намалял до около 175 244 души през следващото десетилетие.
"Според числата средно 24 201 български граждани са емигрирали на година между преброяванията на населението през 1992. и 2001 г., докато средният брой за година между преброяванията през 2001 и 2011 г. е бил 17 524 души", казват от ИОО. "Следователно средната годишна емиграция бележи спад от 28 %, въпреки премахването на ограниченията за пътуване, след като България влезе в ЕС."
Според европейското законодателство държава членка може да запази ограниченията за своя пазар на труда пет години след приемането на нов член. След това може да поиска финално двегодишно удължаване на тези временни споразумения, но само ако изпитва сериозни смущения и ако това е обективно оправдано. Следователно всякакви бариери, ограничаващи свободното движение на български работници в ЕС, трябва да бъдат премахнати до януари 2014 г.
Белгия, една от десетте държави членки, които още не са го направили, съобщи, че може да отвори трудовия си пазар за двете нови балкански членки на блока следващата година, когато Германия също ще премахне ограниченията за някои категории български работници и специалисти.
Останалите осем, които въведоха квоти или други системи за разрешителни за работа и за българи, и за румънци, са Австрия, Великобритания, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Малта и Холандия.
Най-вече вътрешни фактори, като производителност на труда и безработица, карат хората да решат да емигрират, казват от ИОО.
"Сами по себе си бариерите не играят значителна роля при регулирането на миграционните потоци", казват от института.
Испания и Германия от дълго време са сред най-атрактивните европейски държави за търсещите работа българи. През 2009 г. Испания отвори трудовия си пазар за българи, докато Германия запази ограниченията.
Според данни на Евростат броят на българските емигранти в Испания е нараснал с 64,6 % между 2006 и 2010 г., докато в Германия се е увеличил с 69,2 %.
"Ограниченията за пътувания и на пазара на труда никога не са били сдържащ фактор за българската емиграция", се казва в доклада на ИОО.
Боряна Колева, 25-годишна специалистка по бизнес администрация от София, се е върнала от Валенсия преди няколко години след няколкомесечни безплодни усилия да си намери работа.
"Беше много трудно за чуждестранни работници да си намерят работа там", каза тя за SETimes. "Въпреки това планирам да си пробвам късмета отново скоро, но в друга европейска страна. Този път и сестра ми ще дойде."
Георги Ангелов, главен автор на доклада на ИОО, не очаква влошаване на икономическата ситуация в резултат на задълбочаващата се криза в еврозоната, която да образува нова българска емигрантска вълна.
"Кризата наистина се задълбочава. Да не забравяме обаче, че това е криза на еврозоната - тя вероятно ще повлияе по-зле на страните в еврозоната, отколкото на тези извън нея", каза той за SETimes.
"Това може да намали още повече атрактивността на [страните] от еврозоната за емигрантите", добави експертът, отбелязвайки, че потокът от мигранти в ЕС вече е наполовина от нивата си преди кризата.
"Разбира се, българското правителство носи главната отговорност, що се отнася до икономическата политика на страната и икономическите й резултати, което решително ще определи дългосрочната тенденция за емиграцията" от България, подчерта Ангелов.
Севи, 27-годишна собственичка на малко фризьорско студио в София, казва, че ситуацията в България "наистина трябва да стане много лоша" за нея, за да реши да емигрира.
"Просто не мога да живея в друга държава. Много бързо ме хваща носталгията", каза тя за SETimes. "Разбира се, ако емиграцията е единствената възможност за мен да оцелея икономически, ще го направя. Обаче никога не бих избрала да напусна, преди да съм опитала всички други възможности [да остана]."
Това съдържание е изготвено специално за SETimes.com.
BgTimes.Net
15/12/2011
Тенденцията противоречи на страховете сред някои членки на ЕС за приток на емигранти. От Светла Димитрова за Southeast European Times от София -- 15/12/11
Въпреки притесненията на някои членки на ЕС, Западна Европа не видя масов наплив от българи, търсещи по-добра работа. [Ройтерс]
През януари 2007 г., когато България и Румъния се присъединиха към ЕС, членовете на Съюза въведоха различни ограничения, за да ограничат потока от работници мигранти от двете балкански държави към своите пазари на труда.
Страховете, че "български орди" ще наводнят Западна Европа в търсене на по-добре платена работа, обаче не се материализираха, според доклад на Институт "Отворено общество" - София (ИОО), публикуван на 30 ноември.
В сравнение с 90-те години на миналия век, когато тежката икономическа криза образува огромна емигрантска вълна от българи, търсещи работа, през последните години емиграцията от балканската държава намалява, се казва в проучване, озаглавено "Българската трудова миграция: имат ли смисъл ограниченията?".
"Желанието за емиграция постепенно намалява, [тъй като] нивото на безработица в България сега е сравнимо с това в западноевропейските държави, докато разликите в приходите намаляват", се казва в проучването. За сравнение през 90-те години "приходът на глава от населението в Западна Европа е бил четири пъти по-висок от този в България, докато десет години по-късно съотношението е 2,5, измерено според покупателната способност", се посочва още в проучването.
Позовавайки се на официални статистически данни, докладът отбелязва, че 217 809 българи са напуснали страната през деветгодишния период между преброяванията на населението през 1992. и 2001 г. Този брой е намалял до около 175 244 души през следващото десетилетие.
"Според числата средно 24 201 български граждани са емигрирали на година между преброяванията на населението през 1992. и 2001 г., докато средният брой за година между преброяванията през 2001 и 2011 г. е бил 17 524 души", казват от ИОО. "Следователно средната годишна емиграция бележи спад от 28 %, въпреки премахването на ограниченията за пътуване, след като България влезе в ЕС."
Според европейското законодателство държава членка може да запази ограниченията за своя пазар на труда пет години след приемането на нов член. След това може да поиска финално двегодишно удължаване на тези временни споразумения, но само ако изпитва сериозни смущения и ако това е обективно оправдано. Следователно всякакви бариери, ограничаващи свободното движение на български работници в ЕС, трябва да бъдат премахнати до януари 2014 г.
Белгия, една от десетте държави членки, които още не са го направили, съобщи, че може да отвори трудовия си пазар за двете нови балкански членки на блока следващата година, когато Германия също ще премахне ограниченията за някои категории български работници и специалисти.
Останалите осем, които въведоха квоти или други системи за разрешителни за работа и за българи, и за румънци, са Австрия, Великобритания, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Малта и Холандия.
Най-вече вътрешни фактори, като производителност на труда и безработица, карат хората да решат да емигрират, казват от ИОО.
"Сами по себе си бариерите не играят значителна роля при регулирането на миграционните потоци", казват от института.
Испания и Германия от дълго време са сред най-атрактивните европейски държави за търсещите работа българи. През 2009 г. Испания отвори трудовия си пазар за българи, докато Германия запази ограниченията.
Според данни на Евростат броят на българските емигранти в Испания е нараснал с 64,6 % между 2006 и 2010 г., докато в Германия се е увеличил с 69,2 %.
"Ограниченията за пътувания и на пазара на труда никога не са били сдържащ фактор за българската емиграция", се казва в доклада на ИОО.
Боряна Колева, 25-годишна специалистка по бизнес администрация от София, се е върнала от Валенсия преди няколко години след няколкомесечни безплодни усилия да си намери работа.
"Беше много трудно за чуждестранни работници да си намерят работа там", каза тя за SETimes. "Въпреки това планирам да си пробвам късмета отново скоро, но в друга европейска страна. Този път и сестра ми ще дойде."
Георги Ангелов, главен автор на доклада на ИОО, не очаква влошаване на икономическата ситуация в резултат на задълбочаващата се криза в еврозоната, която да образува нова българска емигрантска вълна.
"Кризата наистина се задълбочава. Да не забравяме обаче, че това е криза на еврозоната - тя вероятно ще повлияе по-зле на страните в еврозоната, отколкото на тези извън нея", каза той за SETimes.
"Това може да намали още повече атрактивността на [страните] от еврозоната за емигрантите", добави експертът, отбелязвайки, че потокът от мигранти в ЕС вече е наполовина от нивата си преди кризата.
"Разбира се, българското правителство носи главната отговорност, що се отнася до икономическата политика на страната и икономическите й резултати, което решително ще определи дългосрочната тенденция за емиграцията" от България, подчерта Ангелов.
Севи, 27-годишна собственичка на малко фризьорско студио в София, казва, че ситуацията в България "наистина трябва да стане много лоша" за нея, за да реши да емигрира.
"Просто не мога да живея в друга държава. Много бързо ме хваща носталгията", каза тя за SETimes. "Разбира се, ако емиграцията е единствената възможност за мен да оцелея икономически, ще го направя. Обаче никога не бих избрала да напусна, преди да съм опитала всички други възможности [да остана]."
Това съдържание е изготвено специално за SETimes.com.
BgTimes.Net