Българите прииждат от чужбина
5000 нашенци загърбиха странството
13 000 гурбетчии живеят на помощи в Испания, надяват се на по-добри времена
Емил Иванов
На трудовата борса се вият опашки от търсещи работа.
МАРИЯ МИЛКОВА
30.01.2012
Борис Войнарович
Основно строителите се върнаха от гурбет, тъй като останаха без работа в кризата. Все повече българи се завръщат от чужбина в родната си страна. Само за миналата година 5000 души са се завърнали, и то без спестени пари, тъй като веднага са се записали в бюрата по труда.Това сочат данните на Агенцията по заетостта. Прибират се основно гурбетчиите, работили в страните в тежко икономическо състояние – Гърция, Испания, Италия, Португалия и Германия. Става дума за заетите в строителството, в селското стопанство и други сектори, засегнати от кризата. В действителност броят им е много по-голям, тъй като повечето от тях не се записват на борсата, отбелязват от агенцията. По данни на Икономическия институт на БАН близо половин милион, или по-точно 450 хил. са се завърнали от чужбина през последните 5 години, но повече замислят отново да заминат.„Не може да говорим чак за бум на завръщащи се българи, но определено забелязваме такава тенденция”, каза Владимир Калчев, шеф на „Свободно движение на работници, миграция и интеграция“ в социалното министерство. По думите му се връщат тези, които са работили на черно. В страните, засегнати от кризата, става трудно да се намери работа и нелегално. Заради високата безработица местните хора вече се съгласяват да вършат работа, за която преди са наемали само чужденци, посочва още Калчев. Ситуацията се усложнява и от факта, че местните власти затегнаха контрола по събирането на осигуровки и подписан трудов договор. Така съгражданите ни, които са избрали да работят нелегално, нямат друг избор и се връщат. Именно такива са най-вече записалите се в бюра по труда миналата година. Проблемът е, че повечето от тях са със средна или ниска професионална квалификация, което прави трудно да си намерят работа и тук. Така те отново са готови да заминат, става ясно от изследването на БАН.Онези, които са работили легално в чужбина, остават там дори да бъдат съкратени. Задържа ги възможността да получават обезщетение за безработица. Това особено се отнася за съгражданите ни в Испания, където е най-голямата ни диаспора в Европа. В момента безработицата в страната е 22%, което означава 4,5 млн. души без работа, от които 626 хил. са чужденците. По данни на испанското министерство по заетостта към края на декември 2011 г. 13 146 българи получават обезщетение за безработица. Размерът му е около 700 евро, а периодът зависи от стажа – от 4 месеца до 2 години.„За тях е много по-добре да стоят там и да изчакват, отколкото да се върнат у нас”, коментира още Владимир Калчев. Има и нещо друго там са най-младите ни имигранти заедно със семействата си – средната възраст на българите на Пиренеите е 34 години. Децата им учат, взели са и възрастните си родители – такива хора е трудно да се върнат у дома, обяснява още Калчев.Що се отнася до страната в най-тежко състояние – Гърция, оказва се, че там българите не са засегнати. Причината е, че кризата в южната ни съседка е в държавния сектор – големите съкращения и орязването на заплати се отнася за държавните служители, посочва Калчев. Нашенците работят в туризма, селското стопанство, в домакинствата като гледачи на възрастни. Така че те са успели да запазят работата си. И от там се връщат хора, работили в сивия сектор.Макар да има завърнали се от Германия, работа в селското стопанство там със сигурност ще има. „Замислете се защо Германия не махна изцяло ограничението за работа на българи и румънци, а отвори частично пазара си в селското стопанство. Защото този сектор е празен и имат нужда от работна ръка отвън. Германия и Израел набират хора у нас за 2012-а Германия набира 1650 нашенци за работа в „Макдоналдс“. Това е една от офертите за тази година на EURES, съобщиха от Агенцията по заетостта. Ще се търсят и още хора в сферата на хотелиерството и ресторантьорството, тъй като отпадна изискването от издаване на разрешително за работа. Има търсене и на работници в селското стопанство в Германия, но до момента посредничество е осъществявано основно чрез частни посредници. Надяваме се Австрия също да заяви потребности от български готвачи и сервитьори за следващия зимен сезон. Израел пък ще наеме 3500 наши строители след подписана спогодба между нашето и тяхното социално министерство. Ще се наемат кофражисти и арматуристи, майстори на мазилки. Договорът ще е за 1 година.
вмо / BgTimes.Net
5000 нашенци загърбиха странството
13 000 гурбетчии живеят на помощи в Испания, надяват се на по-добри времена
Емил Иванов
На трудовата борса се вият опашки от търсещи работа.
МАРИЯ МИЛКОВА
30.01.2012
Борис Войнарович
Основно строителите се върнаха от гурбет, тъй като останаха без работа в кризата. Все повече българи се завръщат от чужбина в родната си страна. Само за миналата година 5000 души са се завърнали, и то без спестени пари, тъй като веднага са се записали в бюрата по труда.Това сочат данните на Агенцията по заетостта. Прибират се основно гурбетчиите, работили в страните в тежко икономическо състояние – Гърция, Испания, Италия, Португалия и Германия. Става дума за заетите в строителството, в селското стопанство и други сектори, засегнати от кризата. В действителност броят им е много по-голям, тъй като повечето от тях не се записват на борсата, отбелязват от агенцията. По данни на Икономическия институт на БАН близо половин милион, или по-точно 450 хил. са се завърнали от чужбина през последните 5 години, но повече замислят отново да заминат.„Не може да говорим чак за бум на завръщащи се българи, но определено забелязваме такава тенденция”, каза Владимир Калчев, шеф на „Свободно движение на работници, миграция и интеграция“ в социалното министерство. По думите му се връщат тези, които са работили на черно. В страните, засегнати от кризата, става трудно да се намери работа и нелегално. Заради високата безработица местните хора вече се съгласяват да вършат работа, за която преди са наемали само чужденци, посочва още Калчев. Ситуацията се усложнява и от факта, че местните власти затегнаха контрола по събирането на осигуровки и подписан трудов договор. Така съгражданите ни, които са избрали да работят нелегално, нямат друг избор и се връщат. Именно такива са най-вече записалите се в бюра по труда миналата година. Проблемът е, че повечето от тях са със средна или ниска професионална квалификация, което прави трудно да си намерят работа и тук. Така те отново са готови да заминат, става ясно от изследването на БАН.Онези, които са работили легално в чужбина, остават там дори да бъдат съкратени. Задържа ги възможността да получават обезщетение за безработица. Това особено се отнася за съгражданите ни в Испания, където е най-голямата ни диаспора в Европа. В момента безработицата в страната е 22%, което означава 4,5 млн. души без работа, от които 626 хил. са чужденците. По данни на испанското министерство по заетостта към края на декември 2011 г. 13 146 българи получават обезщетение за безработица. Размерът му е около 700 евро, а периодът зависи от стажа – от 4 месеца до 2 години.„За тях е много по-добре да стоят там и да изчакват, отколкото да се върнат у нас”, коментира още Владимир Калчев. Има и нещо друго там са най-младите ни имигранти заедно със семействата си – средната възраст на българите на Пиренеите е 34 години. Децата им учат, взели са и възрастните си родители – такива хора е трудно да се върнат у дома, обяснява още Калчев.Що се отнася до страната в най-тежко състояние – Гърция, оказва се, че там българите не са засегнати. Причината е, че кризата в южната ни съседка е в държавния сектор – големите съкращения и орязването на заплати се отнася за държавните служители, посочва Калчев. Нашенците работят в туризма, селското стопанство, в домакинствата като гледачи на възрастни. Така че те са успели да запазят работата си. И от там се връщат хора, работили в сивия сектор.Макар да има завърнали се от Германия, работа в селското стопанство там със сигурност ще има. „Замислете се защо Германия не махна изцяло ограничението за работа на българи и румънци, а отвори частично пазара си в селското стопанство. Защото този сектор е празен и имат нужда от работна ръка отвън. Германия и Израел набират хора у нас за 2012-а Германия набира 1650 нашенци за работа в „Макдоналдс“. Това е една от офертите за тази година на EURES, съобщиха от Агенцията по заетостта. Ще се търсят и още хора в сферата на хотелиерството и ресторантьорството, тъй като отпадна изискването от издаване на разрешително за работа. Има търсене и на работници в селското стопанство в Германия, но до момента посредничество е осъществявано основно чрез частни посредници. Надяваме се Австрия също да заяви потребности от български готвачи и сервитьори за следващия зимен сезон. Израел пък ще наеме 3500 наши строители след подписана спогодба между нашето и тяхното социално министерство. Ще се наемат кофражисти и арматуристи, майстори на мазилки. Договорът ще е за 1 година.
вмо / BgTimes.Net