Словото беше основното оръжие на Радио Свободна Европа срещу тоталитарните режими в Източна и Централна Европа
Написано от Мартин Иванов
Понеделник, 21 Ноември 2011
Емисиите на български език трябвало да бъдат излъчвани от Истанбул
За немалка част от представителите на по-старите поколения емисиите на Радио Свободна Европа във времената на идеологическите догми в които живеехме отсам желязната завеса, бяха един от малкото извори на достоверна информация за случващото се в лагера, където се строеше социализма. Тази година, само ден след сакралната дата 10-ти ноември, в София със специална кръгла маса беше отбелязана 60 годишнина от началото на предаванията на български език. Първото предаване на български език се излъчва през 1950 година с помощта на Комитета за Свободна Европа. Основна роля за изграждането на българската секция в радиото има писателят и публицист Стефан Груев. Един от бившите директори на радиото Рос Джонсън сподели, че първоначално е имало идея предаванията на български език да се излъчват от някоя от съседните страни, което е щяло да позволи покриването и на средновълновия диапазон. Имало план българската секция да се установи в Истанбул, но впоследствие било решено да не се предприема подобна стъпка заради населените с мюсюлманско население погранични райони на България.
Основната цел на РСЕ била предаванията да се правят на български език и от българи за българи. Моделът на децентрализация на радиото постепенно се утвърдил и това наложило преместването на централата му от САЩ в Европа- по –близо до страните от Източния Блок. Децентрализираният модел впоследствие бил копиран от BBC и Voice of America.
Отношенията между американците и българските журналисти не винаги били гладки
В архивите са запазени някои документи, като например един документ на Пол Хенси от 1957 година, в който американската страна критикувала българските редактори, че не познавали добре основните принципи на медията. Безспорният флагман на критиките срещу режима на Тодор Живков бил Георги Марков. Джим Браунн оценява текстовете му като „убийствена критика”. Малко преди разпадането на системата журналистите получили възможност за директна връзка по телефона с редица представители на новородената опозиция в страните от Източна и Централна Европа. Мнозина се обаждали в редакцията с оплаквания за лошото положение в болниците и нарушаването на човешките права-сподели Роберт Джилет-бивш кореспондент на „ЛА Таймс” в Москва и Варшава и директор на радиото от 1980 до 1988 година. Той отчете особената заслуга на Румяна Узунова, която в края на 80-те години направи известните си телефонни интервюта с тогавашните дисиденти.
След промените от 1989 година радиото премества своите секции в столиците на новите източноевропейски демокрации. Променят се и целите и задачите- вече няма кой да се громи, защото старият режим е мъртъв. „Ние имахме задачи сред които да разясняваме западните разбирания за защита на човешките права и етическите принципи на журналистиката”-заяви Джонсън.
Тайните служби се опитвали да затворят устата не само на Георги Марков
За нас, пък и не само най-известен си остава случаят с Георги Марков. Опити за посегателства и насилствено отстраняване от тайните служби на журналисти и инакомислещи не липсват и преди и след убийството на Марков в Лондон. Бившият сътрудник на „Сикрит сървис” и експерт по сигурността към Радио Свобода в Москва Ричард Къмингс разказа за някои малко известни случаи на преследване на хора критикували режима като румънския журналист Емил Чаушеску, срещу който през 1990 година е направен опит за убийство. Нанесени са му 27 прободни рани, но той оживява и почива по-късно от рак. Извършителят му е френски гражданин заявил пред полицията че го е направил поради лични причини. Малко преди това в Германия е бил заловен друг шпионин , който признал че е изпратен да убие Чаушеску. Къмингс призна, че е трябвало да посети страната ни преди 19 години за среща с тогавашния шеф на службите-Бриго Аспарухов, но поради получена информация, че генералът е трябвало да бъде отровен, посещението му така и не се състояло.
Друг малко известен случай, за който разказа, е за опитите на комунистическите власти в България да отстранят Михаил Шопов. Той е роден през 1911 година и до 1944 година семейството му се е занимавало с производството на розово масло. След установяването на новия режим започва работа като преводач в американското посолство. През 1949 година е арестуван. Година по-късно се взема решение да бъде изведен от страната през Турция, но пак е арестуван и заедно с други хора обвинен в шпионаж. Осъден е на 15 години затвор, от които излежава 13. След това името му е забравено.Датата на смъртта му е неизвестна, но негова внучка твърди, че е починал през 1990 година в Троян. Все още неизяснена остава и ролята на румънските тайни служби в бомбардировката срещу централата на РСЕ през 1981 година и това, колко пари е получил Карлосс Чакала за организирането на експлозията. Въпреки че в интервю за румънски журналист терорист номер 1 в периода на Студената война не признава, да е получил средства от тайните служби за организирането на атентата, документи на ЩАЗИ обаче доказват, че в навечерието на експлозията е имало срещи между представители на различните разузнавателни служби.
Сигурно остават още неразкрити документи, особено в архивите на КГБ около дейността на Радио Свободна Европа, но също така е сигурно това че радиото допринесе изключително много за падането на тоталитарните режими в Централна и Източна Европа. И ако журналистите не са го разрушили директно, а само са го побутнали –както заяви Димитър Бочев, то това е станало чрез словото-единственото оръжие с което са разполагали в онези години.
Форумът / BgTimes.Net
Написано от Мартин Иванов
Понеделник, 21 Ноември 2011
Емисиите на български език трябвало да бъдат излъчвани от Истанбул
За немалка част от представителите на по-старите поколения емисиите на Радио Свободна Европа във времената на идеологическите догми в които живеехме отсам желязната завеса, бяха един от малкото извори на достоверна информация за случващото се в лагера, където се строеше социализма. Тази година, само ден след сакралната дата 10-ти ноември, в София със специална кръгла маса беше отбелязана 60 годишнина от началото на предаванията на български език. Първото предаване на български език се излъчва през 1950 година с помощта на Комитета за Свободна Европа. Основна роля за изграждането на българската секция в радиото има писателят и публицист Стефан Груев. Един от бившите директори на радиото Рос Джонсън сподели, че първоначално е имало идея предаванията на български език да се излъчват от някоя от съседните страни, което е щяло да позволи покриването и на средновълновия диапазон. Имало план българската секция да се установи в Истанбул, но впоследствие било решено да не се предприема подобна стъпка заради населените с мюсюлманско население погранични райони на България.
Основната цел на РСЕ била предаванията да се правят на български език и от българи за българи. Моделът на децентрализация на радиото постепенно се утвърдил и това наложило преместването на централата му от САЩ в Европа- по –близо до страните от Източния Блок. Децентрализираният модел впоследствие бил копиран от BBC и Voice of America.
Отношенията между американците и българските журналисти не винаги били гладки
В архивите са запазени някои документи, като например един документ на Пол Хенси от 1957 година, в който американската страна критикувала българските редактори, че не познавали добре основните принципи на медията. Безспорният флагман на критиките срещу режима на Тодор Живков бил Георги Марков. Джим Браунн оценява текстовете му като „убийствена критика”. Малко преди разпадането на системата журналистите получили възможност за директна връзка по телефона с редица представители на новородената опозиция в страните от Източна и Централна Европа. Мнозина се обаждали в редакцията с оплаквания за лошото положение в болниците и нарушаването на човешките права-сподели Роберт Джилет-бивш кореспондент на „ЛА Таймс” в Москва и Варшава и директор на радиото от 1980 до 1988 година. Той отчете особената заслуга на Румяна Узунова, която в края на 80-те години направи известните си телефонни интервюта с тогавашните дисиденти.
След промените от 1989 година радиото премества своите секции в столиците на новите източноевропейски демокрации. Променят се и целите и задачите- вече няма кой да се громи, защото старият режим е мъртъв. „Ние имахме задачи сред които да разясняваме западните разбирания за защита на човешките права и етическите принципи на журналистиката”-заяви Джонсън.
Тайните служби се опитвали да затворят устата не само на Георги Марков
За нас, пък и не само най-известен си остава случаят с Георги Марков. Опити за посегателства и насилствено отстраняване от тайните служби на журналисти и инакомислещи не липсват и преди и след убийството на Марков в Лондон. Бившият сътрудник на „Сикрит сървис” и експерт по сигурността към Радио Свобода в Москва Ричард Къмингс разказа за някои малко известни случаи на преследване на хора критикували режима като румънския журналист Емил Чаушеску, срещу който през 1990 година е направен опит за убийство. Нанесени са му 27 прободни рани, но той оживява и почива по-късно от рак. Извършителят му е френски гражданин заявил пред полицията че го е направил поради лични причини. Малко преди това в Германия е бил заловен друг шпионин , който признал че е изпратен да убие Чаушеску. Къмингс призна, че е трябвало да посети страната ни преди 19 години за среща с тогавашния шеф на службите-Бриго Аспарухов, но поради получена информация, че генералът е трябвало да бъде отровен, посещението му така и не се състояло.
Друг малко известен случай, за който разказа, е за опитите на комунистическите власти в България да отстранят Михаил Шопов. Той е роден през 1911 година и до 1944 година семейството му се е занимавало с производството на розово масло. След установяването на новия режим започва работа като преводач в американското посолство. През 1949 година е арестуван. Година по-късно се взема решение да бъде изведен от страната през Турция, но пак е арестуван и заедно с други хора обвинен в шпионаж. Осъден е на 15 години затвор, от които излежава 13. След това името му е забравено.Датата на смъртта му е неизвестна, но негова внучка твърди, че е починал през 1990 година в Троян. Все още неизяснена остава и ролята на румънските тайни служби в бомбардировката срещу централата на РСЕ през 1981 година и това, колко пари е получил Карлосс Чакала за организирането на експлозията. Въпреки че в интервю за румънски журналист терорист номер 1 в периода на Студената война не признава, да е получил средства от тайните служби за организирането на атентата, документи на ЩАЗИ обаче доказват, че в навечерието на експлозията е имало срещи между представители на различните разузнавателни служби.
Сигурно остават още неразкрити документи, особено в архивите на КГБ около дейността на Радио Свободна Европа, но също така е сигурно това че радиото допринесе изключително много за падането на тоталитарните режими в Централна и Източна Европа. И ако журналистите не са го разрушили директно, а само са го побутнали –както заяви Димитър Бочев, то това е станало чрез словото-единственото оръжие с което са разполагали в онези години.
Форумът / BgTimes.Net