Кореспондент в Турция
Водещ: Добро утро. Започва „Гореща точка”. Разследване за заплахи, отправени от „Софарма” и нейната дистрибуторска компания в Турция срещу аптеката, която ни продаде лекарствата, които изобличиха „Софарма” в цени, на които те продават своите медикаменти три пъти по-евтино на турския пазар, отколкото в България. Директно тази сутрин „Гореща точка” ще предава от Бурса, т.е. горещата точка на България тази сутрин ще бъде град Бурса в Турция, където се намира аптеката, от която ние закупихме лекарствата на „Софарма” на турския пазар. Преди, обаче, да започна, искам да разоблича още няколко лъжи, изказани през вчерашния ден от групата на господин Донев, която се е инсталирала по всички етажи на публичната, ще я нарека власт, в България. Това включва всичко – политика, медии и какво ли не. Една от мощните лъжи, които се разпространяват от самия господин Донев, е, че той няма нищо общо с прокудената от здравната каса и от министерството Гергана Павлова, която се държа абсолютно неадекватно при развитието на скандала със скъпите лекарства. Тази лъжа публично се лансира и от известни български политици. Засега ще спестя техните имена, защото всеки има право да се вразуми в един или в друг момент. Официалната биография на госпожа Гергана Павлова е качена на сайта, все още, на Министерството на здравеопазването. В този сайт Гергана Павлова се води все още заместник-министър, който отговаря по лекарствената политика. Ще пропусна в нейната биография датата на раждане, защото тя е дама. Ние трябва да пазим честта и достойнството на дамите в България. Но в раздел „Професионален опит” госпожа Павлова пише следното: „От 2004 до 2008 година, това са четири години, при това преди четири години – доста скоро, работи като мениджър „Продажби и аптечен пазар” и впоследствие мениджър „Връзки с клиенти и оперативна дейност в „Софарма трейдинг” АД – национален дистрибутор на лекарствени и нелекарствени продукти и медицински консумативи. Това е фирма на Огнян Донев. Не знам той дали по принцип няма да отрече. В „Софарма” има и акционерно участие и друг един от основните инициатори и създатели на конгломерата, който вече притежава и медии, притежава и монопол на лекарствения пазар – Любомир Павлов. „Софарма трейдинг” най-вероятно по документи не е свързана с Огнян Донев. Ние тепърва ще разкажем цялата тази история на българските зрители. Но това е абсолютно негова фирма. Това е фирма, която се контролира изцяло от него. Това може да бъде доказано лесно. Госпожа Павлова е била висш мениджър в тази фирма. Сега давам думата на Моника Гаджанова, която за поредна сутрин ще трябва да участва на живо в нашето предаване, в „Гореща точка”. Имаме ли връзка с Бурса, колеги?
Репортер: Николай, ще ми позволиш ли да довърша това, което започнах преди малко? Ето, виждаш ли, в този плик, освен обвинение, към нас се насочиха и много доброжелатели. В този плик, примерно, вчера получих повече информация за госпожа Гергана Павлова и ще ти цитирам. Неин личен ментор всъщност е Димитър Димитров, който е шеф на „Софарма трейдинг”. Ще спестя подробностите за тяхното приятелство. Но ще кажа, че тук по информацията, която ни е изпратена анонимно, разбира се, се твърди, че именно той стои зад назначаването й като заместник-министър на здравеопазването. Жената има съответно и семейство. Христо Кралимарков е нейният съпруг, който е работил в „Актавис” и който сега работи за фирмата, извинявам се, трябва да цитирам точно, „Медокеми”, а неговият брат Христо Кралимарков е работил в „Актавис” и сега работи за „Никомед”. Т.е. едно семейство много дълбоко свързано с фармацевтичния бизнес и с много силни протекции на „Софарма трейдинг”. Може би затова от там са оказали и такъв жесток натиск върху аптеката в Бурса, просто за да защитят личното приятелство.
Водещ: Моника, ако трябва да играя с думите, едно семейство, което изцяло се намира под протекцията на аптечен Крали Марко – Огнян Донев.
Репортер: Точно така.
Водещ: Тази жена в продължение на две години в Министерството на здравеопазването активно работи, лобира в полза на „Софарма” и грижливо изгражда монополното положение на „Софарма трейдинг” на българския дистрибуторски пазар. Това е далеч по-важният пазар в България, защото хубаво е да произвеждаш лекарства, но по-важното е колко лекарства в твоя портфейл след това влизат в здравната каса, а оттам и в домовете на българите. Понеже сега Стефан Константинов има няколко дни, дадени му от премиера Борисов, да вземе да отговори на българското общество лекарство по лекарство защо цените са толкова високи в България в сравнение със Сърбия и с Турция – премиерът много ясно даде тези примери на градовете и държавите, които ти разследва, според мен ще му бъде много трудно, защото от стотиците хиляди лекарства, които господин Донев внася в България, всички до едно, смея да кажа, или поне на 90% са на много, много по-високи цени, отколкото в съседните страни. Така че сега здравният министър ако ще трябва да отговаря за лекарство по лекарство, той трябва да започне от хормоналното лекарство за деца генотропин, което се продава в България два пъти по-скъпо, отколкото в Турция, трябва да мине през най-обикновен аспирин. Сутринта слушах, човек по Нова телевизия се обади и каза, че аспиринът в България е четири пъти по-скъп от този в Турция. Разбира се, ще трябва да стигнем и до лекарствата, които ти закупи от Бурса. Директно вече предаваме от Бурса. Добро утро казвам на колежката Нихал Йозерган. Добро утро.
Нихал Йозерган: Добро утро, Николай.
Водещ: Добро утро. Само да ми кажеш, интересувам се и за това, ти продължаваш да работиш все още и за вестник „Труд”, който се държи от господин Донев, нали така?
Нихал Йозерган: Не, аз не съм на щат във вестник „Труд”, просто съм автор.
Водещ: Дали е имало там някакво обаждане към теб във връзка с твоето разследване, което направи с Моника Гаджанова?
Нихал Йозерган: Едва ли има връзка между двете неща. Ние правим просто журналистическо разследване.
Водещ: И това, разбира се, е чест и достойнството на това, което вие направихте. Нихал, какво се случи през вчерашния ден в Бурса с аптеката, от която ти пред камерите на TV7, заедно с Моника, закупихте количеството лекарство, което уличи във високи цени на българския пазар фирмата „Софарма”?
Нихал Йозерган: Просто управителят на аптеката беше сериозно притеснен от факта, че са го търсили от „Полимед” и са му задавали въпроса кой е идвал, защо е снимал. Той, съответно, е отговорил, че не е бил там и не знае за никакви снимки. Просто че клиент е дошъл и е поръчал, но не е отрекъл, че аз съм поръчала това лекарство и то в доста големи количества, защото, както по-рано обяснихте в репортажа на Моника Гаджанова, няма възможност да се закупи това лекарство по една или по две кутии, а трябва да се изкупи целия кашон, който съдържа 21 кутии общо. И това ни беше принудило да купим целия кашон от 21 кутии. Съответно „Полимед” са заявили, че ще дойдат на инспекция, за да проверят дали тази покупка е редовна, да видят дали е имало рецепта и дали купувачът е местно лице, т.е. турски гражданин. Въпреки че те на това реално нямат право, защото те не са инспектори, нито са от здравното министерство, нито пък са от изпълнителната агенция по лекарствата.
Водещ: Това исках да те запитам. Пред мен вече е кашонът с лекарствата, който беше закупен от теб, на „Софарма”. Аз го показвам, ето, това са самите илачи, които „Софарма” продава на турския пазар. Казва се метилпреднизолон. Законно ли е това действие на „Полимед” спрямо аптеката? Ти казваш, че те нямат право да извършват подобна инспекция. Законно ли е според законите на турската държава?
Нихал Йозерган: Те, първо, не са дошли. Може би даже вече са се отказали, ако новините стигат с такава светкавичната скорост в ерата на интернет, разбира се, и на социалните медии. От България, предполагам, че също се следят нещата и може би вече са се отказали да правят тази инспекция. Но с вчерашна дата това беше валидно. Те имаха намерение да дойдат и да проверят на място. Иначе нямат право, естествено, защото те са частна фирма, те са доставчици, те са склад за лекарства. Разпространители на /.../, които са основните вносители на лекарството.
Водещ: Уплашен ли е собственикът на аптеката, че може да си загуби бизнеса в град Бурса?
Нихал Йозерган: Той няма основание да бъде уплашен, защото това, което ние направихме, е абсолютно законно. Т.е. това лекарство се внася от България в Турция по официален ред, фирмата-вносител го разпространява. Имат един дистрибутор, който се казва „Полимед”. И всяка една аптека на територията на Турция, която поръча това лекарство, ако, съответно, пациент, клиент – няма значение как ще наречем човека, отиде и го поиска, той трябва и е задължен да го достави. Даже напротив, ако не го достави, това е наказуемо. В случая аз настоявах конкретно за метилпреднизолон на „Софарма”, въпреки че те ми предложиха еквивалент, турския вариант на лекарството. Защото те не продават...
Водещ: Турският вариант по-скъп ли е от българския? Каква е там ценовата листа?
Нихал Йозерган: Значи, ако направим една аритметика много проста, лекарството не е много популярно в турските аптеки, първо защото не се продава с надценка. Аптекарят не печели нищо от тази продажба. Съответно той предлага турския еквивалент. Но след като това лекарство се внася, те нямат право да ми откажат да го купя. Както вече казах, не е много познато лекарството, защото се продава на едро и затова по-скоро го купуват болниците в Турция, а за броя на болниците мога да кажа само няколко цифри. 500 частни болници и към 1191 държавни. Според статистиката от миналата година са тези данни. В една кутия метилпреднизолон 250 милиграма се съдържат пет ампули. Една ампула от турския вариант на лекарството, местното производство в Турция, струва, да кажем 11 лири. На „Софарма” излиза 6 лири. Т.е. болниците са заинтересовани да купуват на едро от „Софарма”.
Водещ: А знаеш ли, Огнян Донев си призна пред камерите на TV7 в единственото интервю, което даде до момента – той тази сутрин ще дава надълго и нашироко напътствия по здравната политика на България в медиите, но в единственто интервю, поне до момента, той си призна, че прави дъмпинг на турския пазар. Тази новина как отекна в съседна Турция? Въобще стигна ли до вас новината, че Огнян Донев правел дъмпинг на турския пазар с български лекарства?
Нихал Йозерган: Това може и да е вярно, защото реално той не може да бъде конкурентен, изобщо да присъства на пазара спрямо еквивалентните лекарства, които съдържат кортизон, и е принуден да свали цената, за да бъде в Турция.
Водещ: За да бъде в играта.
Нихал Йозерган: Но какви са договорките между Огнян Донев и турските му вносители, това вече ние не можем да знаем. В случая за нас е важно, като български граждани и журналисти, да съобщим това, че лекарството е по-евтино в Турция и в други съседни страни, в които се изнася, отколкото в България, където се произвежда. Това е разковничето.
Водещ: Знаеш ли, премиерът Борисов, без да е журналист, е гледал вашето разследване и той каза пред камерите на всички телевизии, че желае здравният министър да му даде отговор на въпроса, каза той, защо в Сърбия и в Турция купуват българските лекарства по-евтино, отколкото в България. Много точно и той е схванал каква е новината. Сега здравният министър ще трябва да отговаря на този въпрос. Имам, обаче, желание, Нихал, да покажем документите, с които закупихме това лекарство, за да не оставим съмнение в колегите от „Софарма”, чиято дейност разследваме. Пред мен е фактурата на турската аптека. Ето я тук, държим я дори в найлоново пликче, за да я запазим, защото предстои разследване. Днес искам да кажа, че ще внеса в Комисията за защита на конкуренцията цялото ваше разследване, защото те от вчера са сезирани вече от СДС, за да разследват монополното положение на българския пазар на „Софарма трейдинг” на Огнян Донев. Аз ще им помогна с вашето разследване, с тази документация. Да бъде спокоен господин Донев и компания, че той ще бъде разследван по правилата на играта. Имаме, това е фактура от аптеката. Къде е, Нихал, рецептата, с която беше закупено това лекарство?
Нихал Йозерган: Рецептата е в мен, съответно, защото след като купиш тя остава в клиента.
Водещ: И ако има желание КЗК да разгледа и твоята рецепта, ние сме готови да предоставим към цялата документация и твоята рецепта, нали така?
Нихал Йозерган: Да, разбира се. Но без рецепта аз не можех да купя лекарството.
Водещ: Разбира се. И затова сделката беше абсолютно законна. Имаше ли някакъв закон на Република Турция, който ти наруши, купувайки си това лекарство от аптеката в Бурса?
Нихал Йозерган: Не. Както в началото на нашето включване казах, явно притеснението на „Софарма” от сандала със здравния октопод, както вие нарекохте случващото се, е притеснил сериозно хората, които са в тази фирма и компания изобщо. Съответно те са направили опит по някакъв начин да се защитят. Но при нас всичко е ОК, така да се каже, защото самата покупка спрямо турските закони, е абсолютно легална, както и внасянето на лекарството в тази държавата. И правото, което ми позволява аз да го поръчам и да го купя, както всеки друг турски гражданин.
Водещ: Какви са законите в Република Турция, които защитават пациентите така, че лекарствата на турския пазар да са по-евтини от тези на българския? Говорим вече тук не само за лекарствата, произведени от „Софарма”, но и тези, които „Софарма трейдинг” внася в България. Давам ти пример с хормона генотропин, който е предназначен за лечение на деца. Огнян Донев, който е вносител на генотропин на фирмата „Пфайзер”, рез последните две години си позволява да вдигне цената чрез Гергана Павлова, която е неговото пипало в здравната каса, с близо, колегите ми подсказаха, 160%. От 92 лв. през последните 2 години, когато всъщност Донев добива наистина очертанията на истински монополист, лекарството става 252 лв. за българския пазар. Съответно български семейства пътуват до Турция, за да си купят същото това лекарство на двойно по-ниска цена. Там цената е малко над 100 лв. Как турската държава защитава своите граждани така, че те да купуват по-евтини лекарства, произведени, да речем, в Германия, отколкото ние в България?
Нихал Йозерган: Всичко започна с идването на власт на настоящата управляваща Партия на справедливостта и развитието. Това е дясноконсервативната проислямистка партия, начело с нейния лидер и премиер Реджеп Тайип Ердоган, които, идвайки на власт през 2003 година, стартираха една много амбициозна здравна програма за трансформация на цялата здравна система като част от цялостната здравна реформа, която по-рани предишни правителства не бяха извършвали от 30 години, т.е никой не се беше осмелил да го направи по-рано. Тази програма, основното й мото е: „Здраве за всички турски граждани”, в центъра на която е поставен човекът, здраве за всеки и здраве, най-качествени и етични услуги в медицината. Общо взето тази програма се ползва и с подкрепата на Световната банка и се поддържа и от ЕС, като част от реформите за евроинтеграцията на Турция към ЕС. Но изключително важно е тук да отбележим какви са резултатите. Иначе много и всякакви амбициозни програми се обявяват.
Водещ: Иначе добре звучи.
Нихал Йозерган: Реално на практика какво се е случило? Да, разбира се. реално, колкото и да не ви се струва вероятно, това са факти, изнесени от статистическия институт, от 2003 насам, т.е. в рамките на 6-7 години, защото здравната реформа беше обявено, че е приключила с успех в края на 2008 година, цените на лекарствата при ценообразуването държавата е намалила общо 250 пъти. Например, ако един ампицилин е струвал 35 лири или се е продавал от различни фирми на различни цени, чрез държавата чрез държавен вестник е обявила, че всички ще се продават на една цена. И тези, които са продавали скъпо, са издърпали цените надолу а тези, които са продавали по-ниско, са направили още малко дъмпинг, за да бъдат конкурентни на пазара. Т.е. държавата слага повечето лекарства – почти няма лекарства, които да не присъстват в позитивния списък. Например има социално слаби хора, на които се издават зелени карти, и те имат право да бъдат лекувани навсякъде безплатно. Един обикновен турски гражданин, аз съм двоен – български и турски гражданин, мога да ползвам здравните услуги и в Турция и в България, но предпочитам тези в Турция засега. Защо? Защото аз имам право като социалноосигурена тук, чрез съпруга ми при това, забележете, да вляза във всяка една частна болница и само срещу скромната сума от 15-20 лири да бъда приета и прегледана. Лекарствата, които ще ми бъдат изписани, аз ще купя от която и да е турска аптека с 30% намаление най-малко. А някои лекарства изцяло, както казах, влизат в позитивния списък и не се изплащат. Тези, които са на „Софарма”, например, от този род лекарства, като за СПИН, за онкоболни и т.н., защо се продават без надценка и защо в аптекарската мрежа в Турция не са заинтересовани да го продават и не е толкова популярно ще обясня. Защото те нямат надценка от 25% и т.е. никаква печалба за аптекаря. Но, както казах и в самото начало, който и да е аптекар от Турция, не само този, от който аз закупих настоящото лекарство, което вие показвате в момента на екрана, е длъжен да го продаде. Защото ако не бъде продадено или при отказ аз мога да го санкционирам и властите да го накажат.
Водещ: Т.е. Нихал, това, което в България е просто една мечта, което не може да стане и всички правителства до момента не успяха да направят, в Турция вече е постигнато и на практика здравеопазването там и здравната система работи в интерес на пациента и в интерес на държавата, а не в интерес на някой, който да речем, е този бизнес.
Нихал Йозерган: В интерес на индивида.
Водещ: Да, в интерес на индивида. Има ли големи фирми в Турция, които са постигнали монополно положение на пазара, подобно на това на господин Донев в България, да речем 70% от поръчките в здравната каса да са техни? Болниците, знаеш, в България болниците дължат пари на „Софарма” и са принудени от нея да купуват лекарства на по-скъпи цени. Гергана Павлова децентрализира търговете преди две години. Продължават все още да твърдят български политици, че това било в интерес на хората и на здравеопазването. Това се оказа точно обратното. Цените скочиха драстично през последните години. Има ли в Турция подобни рецидиви, подобно поведение от страна на държавата и частниците?
Следва продължение...
иаф / BgTimes.Net