01 януари 2012
Лондон. Човешкият мозък може би е устроен да гледа на нещата от светлата им страна. Това твърди неврологът-учен Тали Шарът в новата си книга, цитирана от „Гардиън”. Невронауката и социалните науки предполагат, че хората са повече оптимистични, отколкото реалистично гледащи на нещата. В повечето случаи очакваме определена ситуация да се подобри, отколкото да се влоши, гласи екстракт от книгата на Шарът. Хората например до голяма степен подценяват шансовете си да стигнат до развод, загубата на работа или получаване на диагноза рак. От друга страна те очакват децата им да се окажат необикновено талантливи, също така надценяват вероятната продължителност на живота си (понякога с 20 години повече).
Вярването, че бъдещето ни ще бъде много по-добро от миналото се нарича "Оптимистично предубеждение", което е и заглавието на книгата на Шарът. Това предубеждение е типично за всяка раса и регион.
Децата, в отговор на въпроса: „Какъв ще стана, като порасна”, са силни оптимисти, но така са и възрастните.
Тали Шарът е изследовател в центъра „Wellcome Trust” на Лондонския университетски колеж.
Според проучване от 2005 г. сочи, че възрастни хора над 60 години е вероятно да смятат, че „чашата е наполовина пълна”, подобно на младите хора.
Може да очаквате, че оптимизмът ще корозира под напора на новините за конфликти, висока безработица, торнадота и наводнения. Въобще – заради всички новини и провали, бележещи човешкия живот. Колективно ние можем да сме песимистични – за посоката на страната ни или за възможността на нашите лидери да подобрят образованието или да намалят престъпността. Но личният оптимизъм - този за личното ни бъдеще, остава изключително гъвкав.
иаф / BgTimes.Net