Отец Иван надхитри багерите до пролетта
Гладни и бедни сме, защо ни завиждат, чудят се в манастира
"Тук си имаме всичко, което ни трябва - подслон, храна и дрехи. Спим под кръста и пари не ни трябват, защото не ни се излиза извън манастира. В Нови хан ни гледат лошо, а много от местните хора ни смятат за втора употреба хора", казва Силвия от Бургас. От 4 г. тя живее в "манастира", както обитателите наричат сиропиталището "Св. Николай" при черквата "Света Троица". Новината, че предстои принудителното събаряне на новото двуетажно крило и вдигнатите до тях складове, е изправила на нокти бедстващите 140 души в обителта на отец Иван. Миналата седмица 40 деца от незаконната постройка са преместени в очакване на булдозерите. След вчерашната среща на отец Иван и регионалния министър Лиляна Павлова е ясно - срещата с багерите се отлага за пролетта.
На горния етаж има двадесет стаи за сираци, а партерът е предвиден за лекарски кабинети и общи помещения. Сиропиталището отваря врати през 1988 г. и оттогава популярният духовник непрекъснато разгръща дейността му - приема клетници, останали без дом и семейство, от цялата страна. Повечето от тях са роми. Отец Иван непрекъснато строи нови помещения, а наскоро е настанил 10 семейства в купени от него и ремонтирани къщи в родното му село Якимово, Монтанско.
На 3 км от Нови хан, по пътя за Вакарел, пък е отворил земеделска кооперация. Гледат над 100 прасета, 30 крави, биволици, кокошки, гъски и коне. През лятото жените от приюта често ходят на земеделски бригади в стопанството. Пред комплекса
са паркирани няколко каравани
В тях понякога се настаняват новодошлите семейства, а понякога с возилата ходят на море и на планина. Свещеникът е изградил и стройна система от дарения, която осигурява сносен живот на питомците му. Попът се справя отлично - без всякаква помощ от страна на държавата и църквата.
Точно по обяд в двора спира камион с храни от "Кенар". Сутринта пък оттук са минали колите на "Нилана" и "Унипек", които докарали хляб и тестени лакомства. Самотните майки и техните отрочета са облечени в чисто нови дрехи, също дар от фирми и благодетели.
"Слава Богу, намират се хора с добри сърца, които ни помагат", обяснява Весела. 19-годишната Антония се е сблъскала с тежки семейни проблеми, за които сега не иска да говори, нито да си спомня за тях. От Агенцията за закрила на детето й предложили два варианта - да се върне у дома или да иде в сиропиталището в Нови хан. "Видях отец Иван по телевизията и реших да дойда тук. Много е хубаво, но не знам какво ще правя, ако съборят сградата", казва момичето. Антония завършва средното си образование в местното училище подобно на останалите деца в приюта. Девойката се чуди защо трябва да бъде съборено построеното с общи усилия. "През последните 3 г. сме пренесли всяка дъска и плочка на строежа, помагахме непрекъснато на майсторите", допълва тя.
Всяка
сутрин трийсетина хлапета с ранички
и закуски в пликчета се отправят към школото и детската градина в Нови хан. "В селото ни наричат "църкварски деца", но вече свикнахме с пренебрежителното им отношение", обяснява Йорданка, дъщеря на Силвия. Тя е учила в химическия техникум в Бургас за лаборантка, но след като майка й остава на улицата, се мести с нея в Нови хан. Двете са притеснени, че след бутането на "манастира", пак ще останат без покрив.
Разрастването на сиропиталището обаче се посреща със смесени чувства в селото с две хиляди жители. "Приютът не е сред най-приятните гледки.
Цяло лято ходят голи и боси
целите в мръсотия. Вероятно, за да предизвикат съжаление у дарителите", смята 26-годишната Габриела. Тя твърди, че някои от младите ромки по време на престоя си в "манастира" се отдават на "най-древната професия" - предлагат телата си срещу дребни суми в близката кръчма. Сред селяните се мълви, че питомците на отец Иван изхвърлят част от дарените им дрехи на бунището. Точно обратното становище застъпва пенсионерът Боне, който живее до сиропиталището."Добри са си децата, нищо че са ромчета. Няма кражби, няма разправии и скандали", допълва той. Той намира отец Иван за модерен защитник на унижените и оскърбените. Боне няма да забрави посещението на президента Георги Първанов в църквата на Великден през 2004 г. Същата година отец Иван става "Мъж на годината". Според пенсионера свещеникът с предприемчивост и усилен труд за две десетилетия е изградил дом за сираци за чудо и приказ. "Не мога да разбера за какво ни завиждат хората от Нови хан - та ние сме бедни и гладни", клати глава Силвия.
Руслан Йорданов
вст / BgTimes.Net