Блог
Смешният плач на доносниците
19.01.2012
Скандалът с досиетата на висшия клир пак събуди стария спор. От дупките си изскочиха познатите апологети на Държавна сигурност, които след 1989 г. без умора развиват мантрата за добрите и лоши тайни служби. За разликата между агенти, служили на Родината, и ченгета, драскали доноси за близки, приятели и колеги. Не трябвало да слагаме всички под общ знаменател, някои от тях били съвестни защитници на националната сигурност. Какво точно са защитавали, не е ясно, но за пореден път сме свидетели на натиск за подмяна на историята. Смесването на лъжи и истини е безобразие и мисля, че е задължително да се противопоставим. И да кажем гласно на обществото каква, всъщност, бе дейността на ДС по време на тоталитаризма. Защото опитът да се оправдае най-репресивният и мракобесен апарат на комунистическия режим е отвратителен и трябва да бъде спрян.
Този опит върви по три направления:
Първото е класически силогизъм - при социализма не всичко беше лошо, значи и ДС не е лоша. Използват носталгията на старите хора по сигурната работа и картите за почивка, за да оправдаят доносниците от "Шесто". Ченгетата мачкаха и преследваха българските граждани, но сега потъват в общата розова мъгла, която ни се представя от наследниците на вождовете на Компартията. Нищо чудно, по простата причина, че в другите бивши соцстрани бе извършена лустрация, а румънците дори разстреляха комунистическия диктатор. Уви, у нас позволихме на червените велможи да се възпроизведат и днес надменният им поглед наднича от всички средства за масово осведомяване. Подиграваха се на народа си 45 години, продължават да се подиграват и днес.
Второ - действията на ченгетата са оправдани от конкретната историческа обстановка, а те само са изпълнявали заповеди. Сиреч, времето им е налагало да убиват и подлагат на гонения хиляди българи. Пореден абсурд, режисиран от кукловодите на трагикомичния ни преход. Историята доказа, че оправдан терор няма. Нито съществуват аргументи в защита на антихуманни и античовешки действия. Ами ако беше така на Нюрнбергския процес щяха да обявят Гьоринг за защитник на националната чест, а комендантът на Освиенцим за гостоприемен хотелиер и домакин. Може да предложим на Медицинския университет в София да изучава доктор Менгеле. Светило е бил в своята област, все пак. А защо тогава функционира съдът в Хага? Нима Милошевич, Радован Караджич и Ратко Младич не са се борили за интересите на сръбската държава? Очевидно тезите на международния трибунал се разминават с кресливия вой на ченгета и комунисти у нас. А престъпленията срещу собствения ти народ се тълкуват като геноцид. Нима са оправдани убийствата, без съд и присъда, на 30 хиляди души, непосредствено след преврата на 9 септември 1944 г.?
Трето - подобни органи имало навсякъде по света. Нищо подобно. Няма държава, чиито служби да преследват своите граждани по идейни и политически причини. Къде можем да открием прочутия чл. 108 от Наказателния кодекс на НРБ? Онзи, който определяше като престъпление всяка критика срещу социалистическия строй. Да сте чули Меркел и Обама да са осъдили някой, че не споделя мнението им, нарисувал е тяхна карикатура, критикувал ги е в телевизионно шоу, написал е статия във вестник или коментар във Фейсбук против тях?
Нека отговорим на усилията за реабилитация на доносниците с няколко въпроса:
Като е имало добри и лоши ченгета, какво полезно за държавата са свършили? Например - осуетили опит на Маргарет Тачър да взриви катедралния храм "Св. Ал. Невски", с което са съумели да спасят за поколенията този уникален паметник на културата? Или пък са се преборили с изпратени от Рейгън диверсанти, имащи за цел да отровят язовир "Искър", следователно спасили живота на милион столичани? Или пък може би успехите са в сферата на индустриалния шпионаж. Попречили са на ЦРУ да открадне суперценното изобретение "Правец"? А може би са заловили над Трън американски безпилотен самолет, който е трябвало да ни зарази с нов вирусен щам, невиждано биологично оръжие.
Но знаем няколко други неща, които правиха - подслушваха интелигенцията, преследваха емигранти, убиха Георги Марков. Вербуваха наред - от писатели и поети, до Светия синод на БПЦ. Единственото, с което зловещата Държавна сигурност остана в историята, е "българският чадър" и следата в атентата срещу папа Йоан Павел II. И да не забравим - геройското заглушаване на радио "Свободна Европа" и "Гласът на Америка".
Днес опитите да бъде оправдано оръдието на тоталитарния режим трябва да бъдат пресечени навреме. Защото Държавна сигурност не защитаваше родината, а само мракобесния режим на комунистическите сатрапи.
иасн / BgTimes.Net