Йоаникий рисувал през нощта върху стенописите на Пимен Зографски
Свещеник изографисал Черепишкия манастир
Богат турчин дарил злато на "Успение Богородично", защото излекували дъщеря му
Божидар Димитров
Черепишкият манастир е разположен на брега на голямата българска река Искър. Според един типик на манастира от 1396 г., съхраняван в Църковния музей в София, храмът в същата година бил възстановен след разрушаването му от турците, завоювали именно през тази година българското Видинско царство, управлявано от цар Иван Срацимир. За съжаление не е известно кога точно и от кого е основан манастирът във вековете на българската средновековна държава.
Не се знае нищо за живота в манастира през първите двеста години от турското владичество над българските земи. Търпял е навярно много беди и нападения от нетолерантната практика на турските власти към християнството. В края на XVI в. монахът художник от Зографския манастир Пимен обновил манастира в Черепиш и починал тук в 1610 година. Това означава, че манастирът е претърпял ново разрушение в тази епоха, щом се е наложило възстановяването му.
Манастирската църква, която е еднокорабна масивна сграда, също е построена в края на XVI век. При една от реконструкциите й в началото на ХIХ в. тя е била отново изографисана от свещеника Йоаникий. Стенописите на Пимен Зографски останали под новите стенописи. Окончателно днешният вид на църквата е оформен след възстановяването на българската държава - в 1888 г. е бил построен осмостенният купол, а притворът - в 1939 година.
Пимен Зографски поставил началото на манастирския скрипторий. От дейността му през ХVII-ХVIII в. са оцелели няколко интересни ръкописа - Данаиловото евангелие от 1616 г., Панегирик от 1623 г., Апостол, преписан от монаха Яков в 1630 г., Типик от 1745 г., Анагност от 1745 г., Сборникът "Маргарит" от Тодор Врачански, писан в 1762 г., и други. Кориците на най-стария ръкопис, т. нар. Черепишко евангелие, е украсено с позлатен обков - един истински шедьовър на майсторите Николай и Павел от Чипровци.
При феодалните размирици в Османската империя, избухнали в 1786 г. и продължили повече от четвърт век, монасите напуснали манастира, но живеели в околните пещери. В 1802 г. животът на манастира бил възобновен от свещеника Торньо, който поправил поруганата от мюсюлманите църква. Едва след реформените актове от 1834 г., дали повече права на християните, било предприето ново строителство. Игуменът Йосиф издигнал в 1836 г. жилищните сгради на манастира. Интересен е фактът, че един богат турчин на име Рашид, чиято болна дъщеря оздравяла след посещение в манастира, дал дарение, с което било построено едно от новите жилищни здания. Забогателият манастир изградил няколко скита и метоси, един от които (Струпецкият) се развил в самостоятелен манастир. В тях монасите поддържали училища през целия XIX в. Манастирските сгради, метоси и скитове били убежища на революционери. В подготовката на Априлското въстание взел участие и черепишкият йеромонах Епифаний, който станал председател на Лютибродския революционен комитет.
вст / BgTimes.Net
Свещеник изографисал Черепишкия манастир
Богат турчин дарил злато на "Успение Богородично", защото излекували дъщеря му
Божидар Димитров
Черепишкият манастир е разположен на брега на голямата българска река Искър. Според един типик на манастира от 1396 г., съхраняван в Църковния музей в София, храмът в същата година бил възстановен след разрушаването му от турците, завоювали именно през тази година българското Видинско царство, управлявано от цар Иван Срацимир. За съжаление не е известно кога точно и от кого е основан манастирът във вековете на българската средновековна държава.
Не се знае нищо за живота в манастира през първите двеста години от турското владичество над българските земи. Търпял е навярно много беди и нападения от нетолерантната практика на турските власти към християнството. В края на XVI в. монахът художник от Зографския манастир Пимен обновил манастира в Черепиш и починал тук в 1610 година. Това означава, че манастирът е претърпял ново разрушение в тази епоха, щом се е наложило възстановяването му.
Манастирската църква, която е еднокорабна масивна сграда, също е построена в края на XVI век. При една от реконструкциите й в началото на ХIХ в. тя е била отново изографисана от свещеника Йоаникий. Стенописите на Пимен Зографски останали под новите стенописи. Окончателно днешният вид на църквата е оформен след възстановяването на българската държава - в 1888 г. е бил построен осмостенният купол, а притворът - в 1939 година.
Пимен Зографски поставил началото на манастирския скрипторий. От дейността му през ХVII-ХVIII в. са оцелели няколко интересни ръкописа - Данаиловото евангелие от 1616 г., Панегирик от 1623 г., Апостол, преписан от монаха Яков в 1630 г., Типик от 1745 г., Анагност от 1745 г., Сборникът "Маргарит" от Тодор Врачански, писан в 1762 г., и други. Кориците на най-стария ръкопис, т. нар. Черепишко евангелие, е украсено с позлатен обков - един истински шедьовър на майсторите Николай и Павел от Чипровци.
При феодалните размирици в Османската империя, избухнали в 1786 г. и продължили повече от четвърт век, монасите напуснали манастира, но живеели в околните пещери. В 1802 г. животът на манастира бил възобновен от свещеника Торньо, който поправил поруганата от мюсюлманите църква. Едва след реформените актове от 1834 г., дали повече права на християните, било предприето ново строителство. Игуменът Йосиф издигнал в 1836 г. жилищните сгради на манастира. Интересен е фактът, че един богат турчин на име Рашид, чиято болна дъщеря оздравяла след посещение в манастира, дал дарение, с което било построено едно от новите жилищни здания. Забогателият манастир изградил няколко скита и метоси, един от които (Струпецкият) се развил в самостоятелен манастир. В тях монасите поддържали училища през целия XIX в. Манастирските сгради, метоси и скитове били убежища на революционери. В подготовката на Априлското въстание взел участие и черепишкият йеромонах Епифаний, който станал председател на Лютибродския революционен комитет.
вст / BgTimes.Net