Доха – бетонен оазис с хиляди народи
30.11.2011
Доха е столицата на една държава без реки и езера. Морето й е спокойно и не е декорирано с лодки. Не може да диша, понеже пустинята е „погребана” под асфалта. Ако случайно завали много дъжд, водата няма да се срещне с пясъка, поради което ще се наводнят улиците, а няма и капаци за шахти… Харчат се милиони за напояване, за да изглежда зелено. Ами сърцата? Как озеленяват тях? Доха е столица на Катар, който крие хората, а вместо тях предлага безумни небостъргачи и вили, скрити зад високи стени. Затова има две причини: едната е адското слънце, а другата е пълният джоб.
През юли 2022 г. Доха ще бъде домакин на Световното първенство по футбол. В охладени стадиони със закрити покриви ли ще играят футболистите?
Човек трябва да хареса един град от пръв поглед. Без да знае нещо за миналото и настоящето му, без да има статистики за него и без да е говорил и една дума с жителите му… Един град трябва да прегърне госта си, независимо от срока на престоя и целта на посещението му, да го покани да се загуби в улиците на града. Да не бъде затворен в себе си като катарската столица Доха…
Доха е град, който крие хората, а вместо тях предлага безумни небостъргачи и вили, скрити зад високи стени. Затова има две причини: едната е адското слънце, а другата е пълният джоб. Ако времето не беше толкова нетърпимо горещо и влажно, дали бих могла да видя дете, което гледа навън през отворен прозорец със завеса, макар да е неподвижна? Ако държавната каса не беше толкова пълна, дали щяха да успеят да построят в сърцето на града тези многоетажни сгради, без да търсят родство и хармония помежду си? Като че ли едно разглезено дете случайно е разхвърляло играчките… През юли 2022 г. градът ще бъде домакин на Световното първенство по футбол. В охладени стадиони със закрити покриви ли ще играят футболистите?
Градът няма отговор. Очевидно е, че фактът да си столица на държава, която е трета по богатство в света с годишен доход на глава от населението от 90 хиляди долара, не е достатъчно човек да бъде щастлив. Но градът донякъде има право, той е столицата на една държава без реки и езера. Морето е спокойно и не е декорирано с лодки. Не може да диша понеже, пустинята е „погребана” под асфалта. Ако случайно завали много дъжд, водата няма да се срещне с пясъка, поради което ще се наводнят улиците, а няма и капаци за шахти… Харчат се милиони за напояване, за да изглежда зелено. Ами сърцата? Как озеленяват тях?
Столица без обществен транспорт
Представители на много народи живеят в този град, но той не е успял да ги сближи, всеки живее в своя бетонен и стоманен оазис. Турците с турци, филипинците с филипинци, пакистанците с пакистанци, американците с американци… А арабите? Те са господарите на страната. Всичко е собственост на 250 хиляди души, които са членове на пет фамилии. Те общуват помежду си. Нямат контакти с имигрантите в ежедневието си. Дали в Доха се усеща срам от факта, че е арабски град, в който арабският се използва най-малко. Ако оставим настрана международните финанси, спортните и политическите прояви, дните минават в молове и хотели. Между изпепеляващата жега на слънцето и замразяващата атака на климатиците… Карайки най-луксозните, най-скъпите коли по безкрайните улици. Улици, равни като линийка, без върхове и планини, без изкачване и слизане. Нито трамваи, нито автобуси на градския транспорт, само няколко таксита. Бихте ли обичали един град, който не се нуждае от обществен транспорт? Отидохме в търговски център, който подражава на Венеция. С декоративни пана с изображения на къщи и облаци са се опитали да накарат посетителите да се чувстват като навън. По лицата на арабите, обикалящи с гондоли в канала, видях фалшивата радост, че притежават арабската Венеция. И пластичните цветя, висящи от лампите по целия канал… Явно милионите, похарчени за озеленяване, не са стигнали за поставяне на свежи цветя по улиците…
Откъде се появи този рицар в Доха?
В този град нямат навика вечерно време да седят на тревата и пейките и да наблюдават морето. Можете да отидете на вечеря в луксозни кафенета и ресторанти в района Пърл или да отидете в покрития пазар Сук. В Пърл беше оживено и имаше много хора. А Сук, понеже отидох в петък през деня, не можах да видя дори един отворен магазин. Нямаше и хора, с изключение на няколко туристи от Европа. Преди две години са съборили старата чаршия и са изградили съвсем нов пазар – със същия изглед и декорация. За тук казват „новото старо” място. Наум си казвам, че новото не може да бъде старо. Но старото пък може да бъде ново.
Музеят на ислямското изкуство, открит преди три години и половина. Градът може да се гордее с впечатляващата архитектура и модерното представяне на обектите в музея. Но във витрините не можете да видите собствената им история. Човек усеща колко болезнено е това да нямаш история. И в същото време се изненадва как на рицар с железни дрехи са сложили плочка с надпис „Турция”. Мисля си, че ако е намерен в Анадола, сигурно е останал от времето на кръстоносните походи. Или пък е имало юнаци, облечени в рицарски дрехи, а не сме ги знаели?
Бях чела, че телевизионният канал “Ал Джазира”, основан през 1996 г. с декрет на емира на Катар, в първата част на „Арабската пролет” е излъчвал новини срещу режима в Египет, Либия и Тунис, но с времето започнал все по-внимателно да отразява и е критикуван, че игнорира събитията в Персийския залив. Не можах да разбера какво мислят хората за това. Защото хората, с които опитвах да говоря, не пожелаха да говорят на тази тема. Всички медии в страната са на емира и неговите близки. Въпреки че знам арабски, напуснах града с чувство, че няма да мога да разбера какво всъщност се случва в държавата. Нямаше дори вкус от пясък в устата ми…
Нуриe Акман, Катар
"Заман" / BgTimes.Net
30.11.2011
Доха е столицата на една държава без реки и езера. Морето й е спокойно и не е декорирано с лодки. Не може да диша, понеже пустинята е „погребана” под асфалта. Ако случайно завали много дъжд, водата няма да се срещне с пясъка, поради което ще се наводнят улиците, а няма и капаци за шахти… Харчат се милиони за напояване, за да изглежда зелено. Ами сърцата? Как озеленяват тях? Доха е столица на Катар, който крие хората, а вместо тях предлага безумни небостъргачи и вили, скрити зад високи стени. Затова има две причини: едната е адското слънце, а другата е пълният джоб.
През юли 2022 г. Доха ще бъде домакин на Световното първенство по футбол. В охладени стадиони със закрити покриви ли ще играят футболистите?
Човек трябва да хареса един град от пръв поглед. Без да знае нещо за миналото и настоящето му, без да има статистики за него и без да е говорил и една дума с жителите му… Един град трябва да прегърне госта си, независимо от срока на престоя и целта на посещението му, да го покани да се загуби в улиците на града. Да не бъде затворен в себе си като катарската столица Доха…
Доха е град, който крие хората, а вместо тях предлага безумни небостъргачи и вили, скрити зад високи стени. Затова има две причини: едната е адското слънце, а другата е пълният джоб. Ако времето не беше толкова нетърпимо горещо и влажно, дали бих могла да видя дете, което гледа навън през отворен прозорец със завеса, макар да е неподвижна? Ако държавната каса не беше толкова пълна, дали щяха да успеят да построят в сърцето на града тези многоетажни сгради, без да търсят родство и хармония помежду си? Като че ли едно разглезено дете случайно е разхвърляло играчките… През юли 2022 г. градът ще бъде домакин на Световното първенство по футбол. В охладени стадиони със закрити покриви ли ще играят футболистите?
Градът няма отговор. Очевидно е, че фактът да си столица на държава, която е трета по богатство в света с годишен доход на глава от населението от 90 хиляди долара, не е достатъчно човек да бъде щастлив. Но градът донякъде има право, той е столицата на една държава без реки и езера. Морето е спокойно и не е декорирано с лодки. Не може да диша понеже, пустинята е „погребана” под асфалта. Ако случайно завали много дъжд, водата няма да се срещне с пясъка, поради което ще се наводнят улиците, а няма и капаци за шахти… Харчат се милиони за напояване, за да изглежда зелено. Ами сърцата? Как озеленяват тях?
Столица без обществен транспорт
Представители на много народи живеят в този град, но той не е успял да ги сближи, всеки живее в своя бетонен и стоманен оазис. Турците с турци, филипинците с филипинци, пакистанците с пакистанци, американците с американци… А арабите? Те са господарите на страната. Всичко е собственост на 250 хиляди души, които са членове на пет фамилии. Те общуват помежду си. Нямат контакти с имигрантите в ежедневието си. Дали в Доха се усеща срам от факта, че е арабски град, в който арабският се използва най-малко. Ако оставим настрана международните финанси, спортните и политическите прояви, дните минават в молове и хотели. Между изпепеляващата жега на слънцето и замразяващата атака на климатиците… Карайки най-луксозните, най-скъпите коли по безкрайните улици. Улици, равни като линийка, без върхове и планини, без изкачване и слизане. Нито трамваи, нито автобуси на градския транспорт, само няколко таксита. Бихте ли обичали един град, който не се нуждае от обществен транспорт? Отидохме в търговски център, който подражава на Венеция. С декоративни пана с изображения на къщи и облаци са се опитали да накарат посетителите да се чувстват като навън. По лицата на арабите, обикалящи с гондоли в канала, видях фалшивата радост, че притежават арабската Венеция. И пластичните цветя, висящи от лампите по целия канал… Явно милионите, похарчени за озеленяване, не са стигнали за поставяне на свежи цветя по улиците…
Откъде се появи този рицар в Доха?
В този град нямат навика вечерно време да седят на тревата и пейките и да наблюдават морето. Можете да отидете на вечеря в луксозни кафенета и ресторанти в района Пърл или да отидете в покрития пазар Сук. В Пърл беше оживено и имаше много хора. А Сук, понеже отидох в петък през деня, не можах да видя дори един отворен магазин. Нямаше и хора, с изключение на няколко туристи от Европа. Преди две години са съборили старата чаршия и са изградили съвсем нов пазар – със същия изглед и декорация. За тук казват „новото старо” място. Наум си казвам, че новото не може да бъде старо. Но старото пък може да бъде ново.
Музеят на ислямското изкуство, открит преди три години и половина. Градът може да се гордее с впечатляващата архитектура и модерното представяне на обектите в музея. Но във витрините не можете да видите собствената им история. Човек усеща колко болезнено е това да нямаш история. И в същото време се изненадва как на рицар с железни дрехи са сложили плочка с надпис „Турция”. Мисля си, че ако е намерен в Анадола, сигурно е останал от времето на кръстоносните походи. Или пък е имало юнаци, облечени в рицарски дрехи, а не сме ги знаели?
Бях чела, че телевизионният канал “Ал Джазира”, основан през 1996 г. с декрет на емира на Катар, в първата част на „Арабската пролет” е излъчвал новини срещу режима в Египет, Либия и Тунис, но с времето започнал все по-внимателно да отразява и е критикуван, че игнорира събитията в Персийския залив. Не можах да разбера какво мислят хората за това. Защото хората, с които опитвах да говоря, не пожелаха да говорят на тази тема. Всички медии в страната са на емира и неговите близки. Въпреки че знам арабски, напуснах града с чувство, че няма да мога да разбера какво всъщност се случва в държавата. Нямаше дори вкус от пясък в устата ми…
Нуриe Акман, Катар
"Заман" / BgTimes.Net