02.4.2012
Бойко Бонев
Финансирането е най-сериозният проблем на българското здравеопазване. Това сочат данните от анкета, направена сред 182-ма лекари от цялата страна. Проучването е част от инициативата „Лекарите, на които вярваме”, подета преди една година от вестник „24 часа” и Народното събрание, при която читателите на изданието посочиха 272 имена на лекари, впечатлили ги с професионализма си.
Недостатъчното финансиране е посочено като проблем от 66% от анкетираните медици. Според 53% от тях най-сериозният проблем е организацията на болничната помощ, а 34% са посочили недобрата нормативна база. Някои от лекарите са обявили за основен проблем липсата на здравна стратегия (2,6%), липсата на стриктен контрол върху финансирането (1,3%), нарастващата емиграция на лекарите (1,3%), липсата на единна информационна система и надеждна здравна статистика (1,3%) и бумащината и бюрокрацията (1,3%). Интересното тук е, че в полетата за свободните отговори на въпроса най-често употребяваните от лекарите изрази и думи са „липса на пари”, „лошо управление”, „източване”, „реорганизация”, „реформи”, „промени”.
На въпроса какъв модел на здравноосигурителна система е най-подходящ за България, 4% от анкетираните лекари са посочили, че ги удовлетворява сегашния с един обществен здравен фонд. 64% от тях са посочили, че той трябва да е с основно участие на обществен фонд и допълнителни частни дружества. 32% от тях пък смятат, че здравноосигурителния модел трябва да е с равностойно участие на обществените и частни здравни фондове.
Според анкетата, 72% от лекарите са посочили, че за да се подобри техния професионален статут приоритетно трябва да се подобри заплащането в здравния сектор. 61,3% са казали, че е нужно повишаване на квалификацията, 52% - спечелването на обществено уважение, а 49,3% - подобряване на условията на работа.
На въпроса какво би направил всеки от анкетираните за подобряване на здравеопазването един от честите отговори е удвояване на БВП за здраве от 3,8 на 8%. Някои от лекарите пък са отговорили, че частните болници не бива да получават обществен ресурс, а той би трябвало да се насочи към държавните и общинските. Среща се и мнението за закриване на неефективните лечебни заведения и пренасочване на ресурса, който се дава за ремонти и закупуване на модерна апаратура. Сред отговорите откриваме също така наблягане на профилактиката, съкращаване на администрацията в НЗОК, създаването на електронна здравна карта, премахване на клиничните пътеки, създаването на лекарска камара, премахване на монопола на Лекарския съюз, достойно заплащане на медицинските сестри и ограничаване на влиянието на фармацевтичните фирми. Един от лекарите пък е посочил, че би направил така, че ваксините срещу рак на маточната шийка да са безплатни.
Резултатите от анкетата бяха предадени днес на министъра на здравеопазването Десислава Атанасова, председателя на НС Цецка Цачева и управителя на НЗОК д-р Пламен Цеков по време на церемония в парламента.
Цецка Цачева коментира, че темата за здравеопазването не е място за партийни пристрастия. Тя обаче добави, че за съжаление политиците рядко успяват да надхвърлят въпросните пристрастия и да постигнат консенсус помежду си. Според председателя на парламента има четири основни теми, върху които политиците трябва да се съсредоточат. Това са финансирането на здравния сектор като цяло, намирането на баланса между парите, които се отделят за болнична и доболнична помощ, промените в нормативната база и модела на здравно осигуряване.
Министър Атанасова пък отбеляза, че реформата в здравеопазването може да бъде ефективна, само ако получи обществена и политическа подкрепа. „Ако МЗ получи подкрепата на лекарите ще знаем, че вървим в правилната посока”, заяви тя. Министърът коментира, че анкетата е показала, че планираните от нея действия съвпадат с очакванията на лекарите.
На церемонията „Лекарите, на които вярваме” присъстваха голяма част от номинираните специалисти. Сред тях бяха директорът на ВМА ген. Стоян Тонев, ректорът на МУ – София проф. Ваньо Митев, управителят на КОЦ във Велико Търново д-р Мария Рачева, лекарят в УМБАЛ „Св. Екатерина д-р Борислав Ацев, акад. Петя Василева, д-р София Ангелова от белодробна болница в София, проф. Чавдар Славов от Александровска болница и доц. Владимир Пилософ, които взеха думата за кратки изказвания по отношения на проблемите в здравеопазването.
http://www.zdrave.net / BgTimes.Net
ghunter
02.4.2012 19:45:12
средната лекарска заплата в българия би трябвало да е прибл. 17 хиляди лева.
Оттук нагоре - дежурства, прослужено време и т н. за да се съберат горе-долу 23-24 хиляди, което е горе долу приемливо. Това е големият проблем, а с останалото ви забаламосват за да не излизате от ваксата. А от нея, повярвайте, никой никъде не е излязъл. Лекарите трябва да са професионална отлично подготвени чрез специализации и пр активности.
Запомнете: лекарите в света не са обичани по три причини: имат собствено мнение, финансово са недостижими и не допускат до себе си простолюдието.