Две три - години съм го виждал на улицата,ходеше на една страна,имаше някакъв проблем със зъбите и храненето му причиняшаше болка.
Давах му храна на улицата.
Когато обаче един студен ден го видях да зъзне под един балкон,не издържах.
Нахраних го и отидох на работа,но...се върнах с една хавлиена кърпа като мислех,че ще окаже съпротива като го хвана.
Гушнах го с кърпата,беше мръсен и миришеше лошо.
Имах чувството,че е искал да бъде прибран на топло,за да си умре на спокойствие.Тотално се предаде в ръцете ми.Просто разбираше,че искам да му помогна.
Почистих го с влажни кърпички,мачках му храната,защото не можеше да яде,бършех му устата,защото не можеше да се чисти.
Зъбите му бяха изпочупени,имаше огромно натрупване на зъбен камък,което му беше разкъсало крайчето на устата.
Името му дойде съвсем естествено,без да се напъвам да му го измислям.
Беше много послушен и стана Добродушко,а после премина в Душко.
Не знам защо,но си хареса кожения ми стол и го окупира,тотално се разположи в него.
Първо посешение при лекар,казаха ми,че сигурно е бил блъснат от кола и затова залита и зъбите са му изпочупени.
Следва ново посещение в модерна клиника,пътуване на около 500 км,изследвания на кръвта.
Душко,когато го сложих на масата за преглед в клиниката почна да мърка.Може би си е помислил,че всички сме се събрали около него да го галим,гушкаме и целуваме.
Ново посещение в друга клиника с всичката необходима апаратура и доктори,пак пътуване на около 500 км.
Този път операция на зъбите,почистване с лазер-около 20 минути.
Слава богу,Душко преживя операцията.Когато го видях после,беше с намазана в зелено уста и огромни дупки в челюстта,още дрогиран от упойката.
Пак в колата и опити с малките крачета да избяга,незнайно къде.
Казаха ми,че първия ден няма да може да се храни.
Учудването ми беше огромно,когато още първия ден след операцията Душко се нахвърли на паничката с храна.
За пример ми е това коте как се преживяват страшни моменти.
Сега Душко пак ходи като залита,но е много по-добре,няма никакъв проблем със зъбите,дебелее прогресивно,кожухчето му се сгъстява,става като мече,разбира се има останали няколко здрави зъби.
Обича да седи пред печката,да си подремва,да се гушка,да се чисти,което никога не правеше преди,защото зъбите му причиняваха огромна болка.
Душко вече в в сърцето ми !
6:57 ч.,08.11.2011 г.,BgTimes.Net
P.S.Скоро снимки на Душко-добродушко !
Давах му храна на улицата.
Когато обаче един студен ден го видях да зъзне под един балкон,не издържах.
Нахраних го и отидох на работа,но...се върнах с една хавлиена кърпа като мислех,че ще окаже съпротива като го хвана.
Гушнах го с кърпата,беше мръсен и миришеше лошо.
Имах чувството,че е искал да бъде прибран на топло,за да си умре на спокойствие.Тотално се предаде в ръцете ми.Просто разбираше,че искам да му помогна.
Почистих го с влажни кърпички,мачках му храната,защото не можеше да яде,бършех му устата,защото не можеше да се чисти.
Зъбите му бяха изпочупени,имаше огромно натрупване на зъбен камък,което му беше разкъсало крайчето на устата.
Името му дойде съвсем естествено,без да се напъвам да му го измислям.
Беше много послушен и стана Добродушко,а после премина в Душко.
Не знам защо,но си хареса кожения ми стол и го окупира,тотално се разположи в него.
Първо посешение при лекар,казаха ми,че сигурно е бил блъснат от кола и затова залита и зъбите са му изпочупени.
Следва ново посещение в модерна клиника,пътуване на около 500 км,изследвания на кръвта.
Душко,когато го сложих на масата за преглед в клиниката почна да мърка.Може би си е помислил,че всички сме се събрали около него да го галим,гушкаме и целуваме.
Ново посещение в друга клиника с всичката необходима апаратура и доктори,пак пътуване на около 500 км.
Този път операция на зъбите,почистване с лазер-около 20 минути.
Слава богу,Душко преживя операцията.Когато го видях после,беше с намазана в зелено уста и огромни дупки в челюстта,още дрогиран от упойката.
Пак в колата и опити с малките крачета да избяга,незнайно къде.
Казаха ми,че първия ден няма да може да се храни.
Учудването ми беше огромно,когато още първия ден след операцията Душко се нахвърли на паничката с храна.
За пример ми е това коте как се преживяват страшни моменти.
Сега Душко пак ходи като залита,но е много по-добре,няма никакъв проблем със зъбите,дебелее прогресивно,кожухчето му се сгъстява,става като мече,разбира се има останали няколко здрави зъби.
Обича да седи пред печката,да си подремва,да се гушка,да се чисти,което никога не правеше преди,защото зъбите му причиняваха огромна болка.
Душко вече в в сърцето ми !
6:57 ч.,08.11.2011 г.,BgTimes.Net
P.S.Скоро снимки на Душко-добродушко !