Светът все още има шанс, макар и малък
16.04.2012
Когато се каже „Грийнпийс”, човек си представя една активна екологична организация. Въпреки че в превод наименованието означава „зелен мир”, ние ги познаваме с техните акции. Като оставим настрана представата, която се е оформила в съзнанието ни чрез медиите, какво всъщност представлява „Грийнпийс”, с какво се занимава, как тази организация гледа на света? Ето за тези неща говорихме с изпълнителния директор на „Грийнпийс” Куми Найду. Той разказва, че семейството му се е установило в Южна Африка, след като било изпратено от Индия от британците. Найду е следвал политология в Оксфордския университет. Куми Найду е активист, който при завръщането си в Южна Африка се е борил за свобода заедно с Нелсън Мандела и е лежал в затвор 15 години. През 2009 година, на 19-ия ден от гладна стачка в Зимбабве, той получава предложение за директорския пост в „Грийнпийс”. С Найду говорихме за „Грийнпийс” и проблемите на околната среда в Турция и света.
Какви са най-важните проблеми на околната среда в света според Вас?
Основният проблем в момента е промяната на климата. Това е от особено значение. Защото учените доказват с конкретни доказателства, че промяната на климата е неоспорим факт. Сега ние се намираме в един процес, който е изненадващо по-бърз, отколкото се твърди. Изкопаемите горива са основната причина за промяната на климата. Следователно, за да ограничим промяната на климата, трябва да решим как ще покрием енергийните си нужди, без да унищожим света. Горите са от голямо значение по две причини. На първо място, те съхраняват много богато биологично разнообразие. И, на второ място, тази флора събира въглеродния диоксид, който причинява промените в климата. Придаваме голямо значение и на океаните. И в тези огромни водни басейни в момента се извършват големи унищожителни действия. Бързо намаляват рибните запаси. Борбата ни с токсичните вещества е другата сфера, на която обръщаме голямо внимание. С всеки изминал ден тези опасни вещества заразяват света. Веществата, които използваме, застрашават и нашето здраве. Друг важен въпрос е устойчивото екоземеделие. Освен че причинява промени в климата, индустриалното земеделие застрашава и човешкото здраве и околната среда.
Минахме ли критичната точка? Т.е., може ли да се каже, че каквото и да направим, светът вече не може да бъде спасен от унищожение?
Бързо се приближаваме към критичната точка. Но според мен има един малък отворен прозорец, за да може да се върнем назад. Бихме могли да предотвратим достигането на критичната точка толкова, колкото добре използваме пространство и действаме в съответствие с климатичните цели. Държавите трябва да предприемат много сериозни стъпки за намаляване на въглеродните емисии. Но, макар и малко, в света има хора, които са достигнали критичната точка. Например много малки островчета в Папуа Нова Гвинея вече са се превърнали в необитаеми в резултат на повишаването на морското равнище. Разполагаме с много ограничено време. Има места, които вече са достигнали критичната си точка, но последиците се усещат в целия свят.
Да се върнем на „Грийнпийс”. Как правите баланс между акциите и намирането на решения?
Eкологичното съзнание на хората сериозно се повиши. Помислете за Конференцията по изменението на климата в Копенхаген, която се проведе през 2009 г. Тогава по улиците имаше хиляди млади хора. Тези младежи сега идват на лидерски позиции. Те работят по реализирането на преустройването по този въпрос. Младите са по-чувствителни и по-активни от възрастните. Това, което трябва да се направи в момента, е лобиране и убеждаване на политиците. Предприемане на необходимите стъпки и социални движения. И когато се предприемат тези действия, трябва да се осигурят възможности за обсъждане и реализиране на решенията.
Може ли инженерството да бъде решение за проблемите на околната среда?
Нашият проблем не е технологичен, а политически. На първо място, северните страни и държавите, които са допринесли най-много за климатичните промени в исторически аспект, трябва да предприемат важни стъпки. Разбира се, важно е това да бъде подкрепяно от развитията в сферата на инженерството и технологиите. Но проблемът тук е, че липсва правна инфраструктура относно развитието на тези технологии по начин, по който те замърсяват света. Много корпоративни мениджъри са ми казвали следното: „Ако правителствата направят необходимото за законовите разпоредби, ще бъде по-лесно и за нас да предприемем правилните стъпки.”
Какво е значението на религиозните, моралните и традиционните ценности за едно по-чисто общество?
Това е една от темите с най-основно значение. В Азия и Африка религията е един от най-важните фактори в човешкия живот и при вземането на решения. Религията може да ни бъде полезна при опазването на климата. На религиозните лидери – мюсюлмански, християнски, еврейски, индуски и др., с които съм се срещал, казвам, че трябва да помагат.
Държавите и компаниите създават ли някакви пречки за разработването и използването на възобновяеми енергийни източници?
Краткият отговор на този въпрос е „да”. Темата е малко по-сложна. Някои страни подобряват законите си за по-широко използване на възобновяемите енергийни източници. Една от тях е Германия. Благодарение на стимулите компаниите променят бизнес моделите си и реагират по положителен начин. Има и такива, които не могат да ги променят. Най-важното е, че някои компании са наясно, че изкопаемите горива и ядрените източници някой ден ще свършат. Въпреки това обаче те, без да се замислят за бъдещето на своите деца и внуци, чрез лобизъм пречат на положителните усилия на правителствата в тази насока.
Как стигнахте до „Грийнпийс”? На пълно работно време ли работите? Имате ли друга работа, която Ви носи доходи? В каква къща живеете? Правите ли икономии и обръщате ли внимание на разделното събиране на отпадъци?
Работата ми в „Грийнпийс” започна като доброволец – член на Управителния борд в Африка. Започнах гладна стачка в борбата си за човешките права срещу президента на Зимбабве Мугабе. На 19-ия ден от стачката ме потърсиха от „Грийнпийс” и ми предложиха работа. Колебах се малко. Посъветвах се със семейството си. Дъщеря ми ми се обади и каза: „Трябва да приемеш тази работа, това е моето бъдеще.” И така приех работата. Това е единствената ми работа. Нямам други доходи. Ако ми предложат участие в конференция или писане на статия и приема, приходите отиват като дарение в „Грийнпийс”. Заплатата, която получавам в момента, е много по-малка от тези, които бяха предложени от частния сектор. За „Грийнпийс” в момента струвам 115 хиляди евро. Живея в Холандия. Нямам кола. Когато живеех в Южна Африка, имах, защото там нямаше обществен транспорт. В Амстердам се движа с велосипед. Живея под наем в един малък апартамент. ГЮРКАН САВГЪ
"Заман" / BgTimes.Net
16.04.2012
Когато се каже „Грийнпийс”, човек си представя една активна екологична организация. Въпреки че в превод наименованието означава „зелен мир”, ние ги познаваме с техните акции. Като оставим настрана представата, която се е оформила в съзнанието ни чрез медиите, какво всъщност представлява „Грийнпийс”, с какво се занимава, как тази организация гледа на света? Ето за тези неща говорихме с изпълнителния директор на „Грийнпийс” Куми Найду. Той разказва, че семейството му се е установило в Южна Африка, след като било изпратено от Индия от британците. Найду е следвал политология в Оксфордския университет. Куми Найду е активист, който при завръщането си в Южна Африка се е борил за свобода заедно с Нелсън Мандела и е лежал в затвор 15 години. През 2009 година, на 19-ия ден от гладна стачка в Зимбабве, той получава предложение за директорския пост в „Грийнпийс”. С Найду говорихме за „Грийнпийс” и проблемите на околната среда в Турция и света.
Какви са най-важните проблеми на околната среда в света според Вас?
Основният проблем в момента е промяната на климата. Това е от особено значение. Защото учените доказват с конкретни доказателства, че промяната на климата е неоспорим факт. Сега ние се намираме в един процес, който е изненадващо по-бърз, отколкото се твърди. Изкопаемите горива са основната причина за промяната на климата. Следователно, за да ограничим промяната на климата, трябва да решим как ще покрием енергийните си нужди, без да унищожим света. Горите са от голямо значение по две причини. На първо място, те съхраняват много богато биологично разнообразие. И, на второ място, тази флора събира въглеродния диоксид, който причинява промените в климата. Придаваме голямо значение и на океаните. И в тези огромни водни басейни в момента се извършват големи унищожителни действия. Бързо намаляват рибните запаси. Борбата ни с токсичните вещества е другата сфера, на която обръщаме голямо внимание. С всеки изминал ден тези опасни вещества заразяват света. Веществата, които използваме, застрашават и нашето здраве. Друг важен въпрос е устойчивото екоземеделие. Освен че причинява промени в климата, индустриалното земеделие застрашава и човешкото здраве и околната среда.
Минахме ли критичната точка? Т.е., може ли да се каже, че каквото и да направим, светът вече не може да бъде спасен от унищожение?
Бързо се приближаваме към критичната точка. Но според мен има един малък отворен прозорец, за да може да се върнем назад. Бихме могли да предотвратим достигането на критичната точка толкова, колкото добре използваме пространство и действаме в съответствие с климатичните цели. Държавите трябва да предприемат много сериозни стъпки за намаляване на въглеродните емисии. Но, макар и малко, в света има хора, които са достигнали критичната точка. Например много малки островчета в Папуа Нова Гвинея вече са се превърнали в необитаеми в резултат на повишаването на морското равнище. Разполагаме с много ограничено време. Има места, които вече са достигнали критичната си точка, но последиците се усещат в целия свят.
Да се върнем на „Грийнпийс”. Как правите баланс между акциите и намирането на решения?
Eкологичното съзнание на хората сериозно се повиши. Помислете за Конференцията по изменението на климата в Копенхаген, която се проведе през 2009 г. Тогава по улиците имаше хиляди млади хора. Тези младежи сега идват на лидерски позиции. Те работят по реализирането на преустройването по този въпрос. Младите са по-чувствителни и по-активни от възрастните. Това, което трябва да се направи в момента, е лобиране и убеждаване на политиците. Предприемане на необходимите стъпки и социални движения. И когато се предприемат тези действия, трябва да се осигурят възможности за обсъждане и реализиране на решенията.
Може ли инженерството да бъде решение за проблемите на околната среда?
Нашият проблем не е технологичен, а политически. На първо място, северните страни и държавите, които са допринесли най-много за климатичните промени в исторически аспект, трябва да предприемат важни стъпки. Разбира се, важно е това да бъде подкрепяно от развитията в сферата на инженерството и технологиите. Но проблемът тук е, че липсва правна инфраструктура относно развитието на тези технологии по начин, по който те замърсяват света. Много корпоративни мениджъри са ми казвали следното: „Ако правителствата направят необходимото за законовите разпоредби, ще бъде по-лесно и за нас да предприемем правилните стъпки.”
Какво е значението на религиозните, моралните и традиционните ценности за едно по-чисто общество?
Това е една от темите с най-основно значение. В Азия и Африка религията е един от най-важните фактори в човешкия живот и при вземането на решения. Религията може да ни бъде полезна при опазването на климата. На религиозните лидери – мюсюлмански, християнски, еврейски, индуски и др., с които съм се срещал, казвам, че трябва да помагат.
Държавите и компаниите създават ли някакви пречки за разработването и използването на възобновяеми енергийни източници?
Краткият отговор на този въпрос е „да”. Темата е малко по-сложна. Някои страни подобряват законите си за по-широко използване на възобновяемите енергийни източници. Една от тях е Германия. Благодарение на стимулите компаниите променят бизнес моделите си и реагират по положителен начин. Има и такива, които не могат да ги променят. Най-важното е, че някои компании са наясно, че изкопаемите горива и ядрените източници някой ден ще свършат. Въпреки това обаче те, без да се замислят за бъдещето на своите деца и внуци, чрез лобизъм пречат на положителните усилия на правителствата в тази насока.
Как стигнахте до „Грийнпийс”? На пълно работно време ли работите? Имате ли друга работа, която Ви носи доходи? В каква къща живеете? Правите ли икономии и обръщате ли внимание на разделното събиране на отпадъци?
Работата ми в „Грийнпийс” започна като доброволец – член на Управителния борд в Африка. Започнах гладна стачка в борбата си за човешките права срещу президента на Зимбабве Мугабе. На 19-ия ден от стачката ме потърсиха от „Грийнпийс” и ми предложиха работа. Колебах се малко. Посъветвах се със семейството си. Дъщеря ми ми се обади и каза: „Трябва да приемеш тази работа, това е моето бъдеще.” И така приех работата. Това е единствената ми работа. Нямам други доходи. Ако ми предложат участие в конференция или писане на статия и приема, приходите отиват като дарение в „Грийнпийс”. Заплатата, която получавам в момента, е много по-малка от тези, които бяха предложени от частния сектор. За „Грийнпийс” в момента струвам 115 хиляди евро. Живея в Холандия. Нямам кола. Когато живеех в Южна Африка, имах, защото там нямаше обществен транспорт. В Амстердам се движа с велосипед. Живея под наем в един малък апартамент. ГЮРКАН САВГЪ
"Заман" / BgTimes.Net