На екскурзия за агнешко Българите пълнят сака с яйца, захар, цигари и сирене
Откровено казано, българският пътешественик няма дълбоки основания да пътува до Пирот. Най-много да хапне плескавица и да отиде на пазар. Струва ли си за това обаче да биеш 80 км, да оставиш София, нейните молове, хипермаркети и промоции, на които не можеш да устоиш? И въпреки това през уикенда десетки българи вадят 25 лв. и се качват на рейса за историческата еднодневна екскурзия.
Престъпление е да идеш в Пирот и да не хапнеш бюрек
Фото Красимир Свраков
Исак Гозес
Пирот-София
В Пирот няма нищо забележително, твърди местният интелектуалец Драган. Преди двайсетина години той констатирал, че българките са по-красиви от сръбкините, и се оженил у нас. Имал ресторанти в София, пътувал по света и накрая се върнал там, където се родил. В Пирот имаше аристокрация, а сега само селяни. Тито ги докара. "Слязоха оттам - сочи хълма над града - с по две козички. Вързаха ги, издоиха ги и чак тогава си направиха къщи. Обувките още са навън, препетени. За разлика от тях българският зет вдигнал къщата си извън града. Посадил английска ливада, набучил цветя, но за картофи, спанак и сухи чушки ходи при селяните.
В Пирот всички пътища водят към пазара. Отбийте вдясно от магистралата за Белград, завийте покрай модната къща "1 май", покрай предизборния билборд:
"За яка Сърбия, за як Пирот"
и сте там. Честно казано, този пазар няма натруфеното лице и пищните форми на софийския. Няма ги дори братята роми, които те преследват с комерсиални и понякога не толкова хуманни намерения. По това време българите идват в Пирот най-вече за яйца и агнета. Да се плати с валута, е възможно, но с местните пари е по-удобно. Чейнджбюрата са на всяка крачка. За евро се дават 112 динара, а за лев - 50. Но преди да тръгнете да пазарите, влезте в първата хлебарница и си поръчайте бюрек. Струва колкото наша баничка, но сиренето, маслото и сладостта му са два пъти повече.
Най-скъпото яйце на пиротския пазар струва 2 лв. Патешко е и по размери е колкото няколко кокоши. Няма холестерол, подчертава продавачката, с което иска да каже, че всеки министър на екологията би го хапнал без притеснение. Повечето клиенти обаче подминават уникалната й стока и спират пред далеч по-дребните й събратя. Тяхната цена е средно малко над 30 ст. Снощи са снесени, хвали ги стопанката. От щастливи кокошки, нищо че не сме в ЕС.
Салатата с размери на мексиканско сомбреро
е 50 ст. Рано е, но за ракия сериозният мъж мисли по всяко време. Препечената грозданка тук струва 6 лв. за литър. Вносните безвкусни домати 3 лв., краставиците малко повече. Такъв боб нямате - само 4 лв., агитират отвсякъде. Орехите са 6 лв.- половинката. Картофите са по 60 ст., а чесънът 4 лв. По-евтино е от вас, твърди красавицата на пазара. Откъде знаете, питаме. Много клиенти българи имам, те го казват. В огромната палатка с щандовете за млечни продукти е като в стара българска мандра. Ухае на вкусно. Сирене краве, овче, козе се предлага за около 7 лв., а кашкавалът за 11.
В един от големите месарски магазини на Пирот агнешко все още няма. Рано е, казват. Елате към сряда, ще струва 11 лв. Има обаче пилешко и прясна кайма за 5 лв./кг, колбасите са 6 лв. В съседния магазин традиционната великденска вкуснотия вече виси на ченгела за 12 лв./кг
Печени в пиротската търговия българки ни отварят очите. Вземете си захар, струва под 2 лв., нищо пари. Голямата далавера в Пирот обаче са цигарите. Около 2 лв. кутията. Наполовина на нашите. Истински удар. Той обаче никак не се харесва на митничарите. Питат и проверяват. Никой няма право да пренася повече от 2 кутии. Въпреки твърдението на Драган забележителността на Пирот не е само баскетболният треньор Светислав Пешич. Навръх Цветница църквата в града е пълна. Много от миряните говорят български. Отец Йован пък пее като славей. Чували са го да извива и нашенски шлагери за маса, но в неформална обстановка.
След като е изпразнил джоба и срещнал Бога, простосмъртният може да помисли и за стомаха си. Площадът е изпълнен с вкус на скара. Хубав сандвич, плескавица, кебапчета или пържола е 2 лв. В централните кафенета тулумбичките са задължителен специалитет. Пресни и с много сироп. Също и отдавна забравеното в еврородината ни малеби. А за разхлаждане - коктейл от боза и лимонада. Но не прекалявайте със сладкото. От него се пълнее и се хваща диабет.
вст