27 Април 2012
За година в страната са умрели 601 деца до една година
София /КРОСС/ 7 327 224 души – толкова е населението на страната към 31 декември 2011 г. Това представлява 1.5% от населението на Европейския съюз и нарежда страната на 16-о място по брой на населението - непосредствено след Австрия (8 404 хил. души) и преди Дания (5 561 хил. души). Мъжете са 3 566 767 (48.7%), а жените - 3 760 457 (51.3%), или на 1 000 мъже се падат 1 054 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 52 години. С нарастване на възрастта се увеличава броят и относителният дял на жените от общото население на страната. Това показва анализ на Националния статистически институт (НСИ). Продължава процесът на остаряване на населението, който се изразява в намаляване на относителния дял на децата до 15 години и увеличаване на дела на населението на 65 и повече навършени години.
Към 31.12.2011 г. относителният дял на лицата на 65 и повече навършени години е 18.8% (1 381 079) от населението на страната. В сравнение с 2010 г. този дял нараства с 1.1 процентни пункта, а спрямо 2001 г. увеличението е с 1.9 процентни пункта. Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 21.8%, а на мъжете - 15.7%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - по-ниската средна продължителност на живота при тях. Към 31.12.2011 г. децата до 15 години са 13.4% (979 956) от общия брой на населението. Спрямо 2010 г. този дял намалява с 0.4 процентни пункта, а спрямо 2001 г. с 1.6 процентни пункта. В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече години е най-висок в областите Видин (25.9%), Габрово (24.5%) и Монтана (23.8%). Общо в 14 области този дял е над 20% от населението на областта. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 15.9%, и Благоевград, Варна и Бургас - по 16.4%.
Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в област Сливен - 17.4%, а най-нисък - в област Перник - 11.5%. Процесът на остаряване на населението е характерен за по-голямата част от страните в Европейския съюз. Най-висок е относителният дял на възрастното население в Германия (20.6%),
Италия (20.3%) и Гърция (19.3%). С приблизително еднакъв относителен дял на населението на 65 и повече години (18 - 19%) освен България са Швеция и Португалия - съответно 18.5 и 18.2%. Най-нисък е делът на възрастното население в Ирландия - 11.6%. Под 14% е делът на най-младото население в Германия, Латвия и България. Най-висок е този дял в Ирландия (21.8%) и Норвегия (18.7%).
Към края на 2011 г. населените места в България са 5 302, от които 257 са градове и 5 045 - села. В 183 населени места няма население. В 1 127, или в 21.3% от населените места живеят от 1 до 50 души.
В градовете живеят 5 324 900, или 72.7%, а в селата - 2 002 324, или 27.3% от населението на страната. Разпределението на населението между градовете и селата в края на годината е резултат от неговото естествено и механично движение, а така също и от административните промени в селищната структура на страната. През 2011 г. селата Игнатиево и Крън са обявени за градове.
С население над 100 хил. души са седем града в страната. В тях живее 33.7% от населението на страната.
В съответствие с административно-териториалното устройство страната е разделена на 6 статистически района, 28 области и 264 общини. Близо половината от населението на страната (49.2%) живее в Югозападния и в Южния централен район, като тяхното население е съответно 2 131 хил. (29.1%) и 1 471 хил. души (20.1%). Югоизточният и Североизточният район са следващите по брой на населението - съответно с 1 073 хил. души, или 14.6%, и 962 хил. души, или 13.1% от населението на страната. Северният централен и Северозападният район имат съответно 853 хил. и 837 хил. души, или по около 12% от населението на страната.
Най-малка по брой на населението е област Видин, в която живеят 99 481 души, или 1.4% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) - 1 296 615 души (17.7%). В 16 области населението е под 200 хил. души и общо в тях живеят 31.2% от населението на страната. С брой на населението от 200 хил. до 300 хил. души са 6 области, които обхващат 20.7% от населението на страната. Шест са областите с брой на населението над 300 хил. души, като в две от тях - София (столица) и Пловдив, живее повече от една четвърт от населението на страната (27.0%). Трета по брой на населението е област Варна - с население 474 хил. души, следва област Бургас – с 415 хил. души, Стара Загора (331 хил. души) и Благоевград (322 хил. души).
През 2011 г. в страната са регистрирани 71 402 родени деца, като от тях 70 846 (99.2%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените е намалял с 4 667 деца. Коефициентът на общата раждаемост2 през 2011 г. е 9.6‰, а през предходните 2010 и 2009 г. той е бил съответно 10.0 и 10.7‰. Броят на живородените момчета (36 533) е с 2 220 по-голям от този на живородените момичета (34 313), или на 1 000 момчета се падат 939 момичета.
В градовете и селата живородените са съответно 53 396 и 17 450 деца. Коефициентът на раждаемост в градовете е 10.0‰, а в селата - 8.7‰. През 2010 г. тези коефициенти са били съответно 10.6 и 8.6‰.
Високото ниво на общата смъртност на населението се задържа и през 2011 година. Броят на умрелите е 108 258 души, а коефициентът на обща смъртност - 14.7‰. Сред всички административни области в страната с най-висока смъртност се отличават областите Видин (22.7‰), Монтана (20.9‰), Перник (18.9‰), Кюстендил (18.8‰), Враца и Плевен - по 18.5‰. Това са области с най-висока степен на остаряване на населението. В областите с по-млада възрастова структура коефициентът на смъртност е доста по-нисък. Най-ниска е смъртността в област София (столица) - 11.7‰, следвана от областите Благоевград и Варна - по 11.9‰, и Кърджали - 12.1‰.
Общо за ЕС (27) коефициентът на смъртност през 2010 г. е 9.7‰. Смъртността сред мъжете (15.8‰) продължава да бъде по-висока в сравнение със смъртността сред жените (13.7‰). През 2011 г. на 1 000 жени умират 1 097 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (21.4‰) отколкото в градовете (12.2‰).
През 2011 г. в страната са умрели 601 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 8.5‰. След достигнатото високо равнище през 1997 г. - 17.5‰ (най-висока стойност от 1990 г. досега), коефициентът на детска смъртност непрекъснато намалява. За 2001 г. той е 14.4‰, за 2008 г. - 8.6‰, и за 2010 г. - 9.4‰. Достигнатото ниво на детска смъртност през последната година е най-ниското в демографското развитие на страната.
Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2009 - 2011 г., е 73.8 години. През периода 2000 - 2002 г. този показател е бил 71.9 години. Оттогава досега за мъжете той се е увеличил с 1.9 години, а за жените - с 2.0 години. През периода 2009 - 2011 г. средната продължителност на живота при мъжете е 70.4 години, докато при жените тя е със 7 години по-висока и е 77.4 години. Средната продължителност
на предстоящия живот е с 2.6 години по-висока за населението в градовете (74.6 години) отколкото за населението в селата (72.0 години).
Общо за ЕС (27) през 2009 г. средната продължителност на живота при мъжете е 76.7 години, а при жените - 82.6 години.
През 2011 г. продължава да намалява броят на сключените бракове. Регистрираните юридически бракове са 21 448 и са с 2 838 по-малко от предходната година. От всички регистрирани бракове 77.9% (16 704) са сред населението в градовете. В селата са сключени 4 744 брака. Намалението на броя на сключените бракове води и до намаляване на коефициента на брачност
(брой сключени бракове на 1 000 души от населението). През 2001 г. той е бил 4.0‰, през 2010 г. - 3.2‰, а през 2011 г. вече е 2.9‰.
Броят на разводите през 2011 г. е 10 581 и е с 431 по-малък от този през 2010 година. От всички прекратени бракове 83.6% се отнасят за населението в градовете.
През 2011 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 90 646 души. От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 48.6% са мъже и 51.4% - жени.
Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение.
Разликата между ражданията и умиранията представлява естественият прираст на населението. След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През 2011 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 37 412 души, или с 2 760 души повече в сравнение с 2010
година. Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 5.1‰. Предишната година той е бил минус 4.6‰, или се увеличава по абсолютна стойност с 0.5‰. Коефициентът на естествен прираст в градовете е минус 2.2‰, а в селата - минус 12.7‰, което означава, че намалението на населението в страната в резултат на естествения прираст се дължи предимно на негативните демографски тенденции в селата.
През 2011 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст.
С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-1.1‰), Варна (-1.5‰) и Сливен (-2.0‰). С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст са областите Видин, Монтана и Перник, в които той достига съответно минус 15.2, минус 12.3 и минус 11.3‰.
BgTimes.Net