Рекъл из Карлово, че щял да помогне, ако синът ми не бил ходил из българско децата да коли…
- Ако не беше хукнал малки българчета да коли щях на майка му да помогна… Колко му е една соба да й иззидам. Един до обед работа. Златни ръце имам…
Помислил малко, помислил и донадил:
- Толкова са ми златни ръцете, колкото на комшията Васил са с детска кръв кървави…
Колкото били на Васил кървави с детска кръв ръцете, толкова неговите били златни …
Основите бяха оставили, та я иззида собата над вратата на зимника…
Гледам го съседа от прозореца. Гледам, щото се вижда от там дворът му. Не му били златни ръцете. Аз ги виждам от пенджера. Кървави са му ръцете…
От свинята, дето сабахлям заклаха, са му кървави ръцете…
Не са му златни ръцете – кървави са.
Ако му е душата от злато, то е от гледане в злато. Не, защото е добър по душа, а защото в злато се оглежда душата му…
Виж, жена му е друго нещо…
Дали пък и тя не е като него…
Уж викаше кучето другите да помислят, че него ще храни, пък на мен ми остави паницата… Дали пък не е искала да рече, че съм кучка щом такъв като Васил съм отгледала…
Ох, ако е тъй иде ми да й повърна фасула…
Щото не съм аз кучка, че така да ми подхвърлят храната…
Дано поне детето бързо да е починало…
Гледам на съседа ръцете, пък ми се привижда Васил… Сякаш тия кървави ръце на Васил са поникнали…
Бърка нещо в корема на калфата.
На детето червата се точат, а Васил бърка в корема и рови…
- Какво търсиш, Василе? – го питам, а той ми отвръща:
- Мале, душата му търся. Търся душата му да я изпия. Знаеш ли от българска душа, мале, как се заяква…
И като вади ръката, тя до лакът в кръв и кръвта гъста и капе…
Туй не е сън. Туй, кълна се, да не мръдна от тука, сега го видях…
Сякаш съм прескочила…
Сякаш съм прескочила до Ловеч да гледам Васил какво с българските деца прави…
Ама ми свърши привидението. Ако не бе свършило аз щях Васил да го спра и с тия две мои ръце щях да закърпя детето…
Дали пък съм с всичкия си или полудявам щом наяве такива неща виждам…
Чудя се що толкоз време след Коледа колят прасето. Щото са стипци, турците, като дойдат да не им отмъкнат храната…
Че турчин свинско яде ли, ама на, стипци… Не могат да се усетят…
Какво нещо е човекът – седи си така и с отворени очи сънува…
Случвало се е някой и буден да бълнува…
Оцъклил едни очи – личи си, че не е тука. Другаде е някъде, щото по лицето му всичко се види.
Мускулче трепва, усмивка по устните му пълзи, ръцете му как извиват на някой врата се види. Щото са свити един до друг в юмруци и сякаш мокра дрипа изцеждат – така се въртят…
Срещуположно се въртят юмруците, сякаш дрипа изцеждат…
И както му се въртят ръцете, уж в очите те гледа, пък в никаква връзка през полуусмивката си процежда:
- Казвах ли ти да не се месиш…
Ама се стряска от гласа си, поглежда околните да не би да е някой напсувал, изчервява се и пак се в разговора завръща, ама гледа да не се изложи, че го е нямало духом…
Тъй и аз гледах как Васил бърка в момчето детската му душица да търси…