Граждански бунт срещу Доган и ДС
Венелина Попова
За първи път в историята на българския преход мюсюлмани въстават открито срещу ДПС. И то не някъде другаде, а в бастиона и избирателния район на Ахмед Доган - Благоевградския. Този бунт е граждански и знаков за демокрацията в България. Защото показа, че електоратът на ДПС не само се е еманципирал от т. нар. си политическо представителство и не го припознава вече за свое, но иска да отхвърли и феодалната си зависимост от местните кланове на Доган в Пиринска Македония. На бански диалект хората отсичат: „Не щем вече режимот!”, а млади имигранти, научили за събитията в Белица, гордо заявяват: „Нашите най-сетне се вдигнаа срещу режиму!”.
Този конфликт има сложна предистория. За да разберем защо мюсюлмани и християни от северното поречие на река Места (в Рила) заедно се опълчиха срещу кмета Ибрахим Палев, наложен за трети мандат с грубата намеса на ДПС и гласовете на хората от селата и махалите в южното поречие на реката (в Родопския масив), трябва да се върнем повече от сто години назад, когато Македония е още извън границите на новата българска държава. В рамките на Османската империя населението от село Бабяк, където е било и седалището на пашата (както и колибарските махали около него) са държали в подчинение „раята” от Белица. Затова не звучи странно да чуем от устата на въстаналите днес, че не искат повече това 100-годишно иго.
В психологически план протестът на хората от Белица е бунт на осъзналите себе си като граждани мюсюлмани и християни срещу бабечани от родопските крепости на Доган, които продължават да живеят във феодална зависимост от местните велможи и да налагат с гласовете си режима на Д(П)С. За справка 9-те народни представители от партията на Доган в Белица са избрани главно с гласовете на хората от колибарските махали в родопската част на общината (откъдето са Ибрахим Палев и неговият племенник - депутатът Муса Палев). Не случайно те и кметът са намерили убежище в село Краище и не смеят без полицейска охрана да преминат през моста на реката Места и да застанат очи в очи с гражданското общество в Белица.
Това, което се случва в региона - бастион на Ахмед Доган, осветлява несъстоятелността на т. нар. успешен български етнически модел, измислен от философския елит на БКП, създаден от ДС и ДПС и покровителстван повече от 15 години от Георги Първанов, свързан по линия на своята съпруга с този край. Затова мюсюлмани и християни в Белица разгромиха първо клуба на ДПС, а след това и кметството - двете сгради, които олицетворяват за тях „режимот” в общината им.
Защо хората от този край на България психологически продължават да отъждествяват официалната власт с вид режим? Причините за това са в системния натиск по време на тоталитарния режим върху това население за неговото хомогенизиране в българския етнос. Нали тъкмо в Благоевградско през 1964 година се разгръща поредната от началото на 20 век и първа за тази власт в България
насилствена кампания за смяна на имената на българоезичните мюсюлмани (помаци), проведена неуспешно от БКП и местните партийни функционери като Кръстю Тричков и Петър Дюлгеров. Срещу въстаниците в Рибново е изпратена войска, която блокира съпротивата в Западните Родопи, скандалът стига до посолството на Турция в София и спира действията на режима на Тодор Живков.
За кратко. След по-малко от десет години тръгва втората „възродителна” вълна. Първи срещу нея въстават в доспатското село Барутин (известно с участието на жителите му в т. нар. Баташко клане). Бунтът е потушен от армията и милицията, две жени са убити, стотици са пребити, десетки са изпратени в затворите. Един от най-драматичните епизоди от това време е свързан тъкмо с белишкото село Бабяк, откъдето тръгва мъжки поход през планината към София. Мюсюлманите са решени да протестират пред турското и американското посолство, но са спрени от органите на реда. Убийството на един от тях предизвиква масова демонстрация в Якоруда и бунт в съседни села. Това са само щрихи от действията на Живковия режим в опитите му да промени имената и самосъзнанието на помаците у нас.
Няколко десетилетия по-късно българският етнически модел на Доган в Пиринска Македония е осъществяван и поддържан от кметове, създадени в школата на АОНСУ преди 1990 година и асистирали на Петър Дюлгеров за осъществяването на т. нар. Възродителен процес. Хората от този край и без списъците на Комисията по досиетата, в които имената на голяма част от тези кметове не фигурират, помнят кой сменяше имената им, кой дърпа(ше) забрадките и такетата от главите им, кой потиска(ше) гражданските и религиозните им свободи. Затова днес хората на Доган в Гърмен и Якоруда говорят, че докато те държат нещата в свои ръце, в Белица са се пропукали. Това „пропукване”, всъщност е събуждането на гражданското самосъзнание на мюсюлмани и християни от рилската част на общината. Тези хора са превъзмогнали, очевидно, страха от местната мафия и са готови да се борят за гражданските и социалните си права.
Винаги при конфликти като този в Белица някой поставя въпроса възможен ли е Косовски вариант в България? И то обикновено в контекста на възприеманата като конспиративна схема за ислямската дъга на Балканите. И сега се чуха гласове, че размириците в Благоевградската община, която въстана срещу третия мандат на Догановия кмет, са разпалени от ислямистки функционери, изпратени в Белица. Основания за подобни твърдения, които прекрасно устройват ДПС и неговия лидер, намериха в подкрепата на ходжата за Хасан Илан - опонентът на Ибрахим Палев, изгубил битката срещу него само със 141 гласа.
Конфликтът в Белица е още рано да етикетираме. Има обаче повод да си зададем въпроса съществува ли някаква, макар и много малка опасност, той да се разпространи и да се превърне в „бошняшки” аналог у нас. Още повече че помашкият въпрос се наслагва върху македонския. А бошняците по своята историческа и религиозна съдба имат много прилики с българските помаци.
Затова властта в България трябва да е сериозно обезпокоена от това, което става в Белица. И да не разчита на ДАНС и на резултатите от индивидуалната й работа с бунтуващите се. Иска ми се да вярвам, че и новият държавен глава в лицето на Росен Плевнелиев ще има волята да прекъсне порочните зависимости между реалната и задкулисната власт в България, наследени от прехода (заченат в прелюбодеяния на кръглата маса). Да се надяваме, че краят на ерата „Първанов” ще сложи край и на фалшивия етнически модел, който не роди нищо освен бедност, маргинализация и силен емигрантски поток в средите на българските малцинства.
в но / BgTimes.Net