Празникът Курбан Байрам не е само повод за веселие и празнуване. Сам по себе си Байрам играе важна роля, както в религията на мюсюлманите, така и в техния бит и култура. В този смисъл можем да кажем, че по време на Курбан Байрам мюсюлманите се разделят на две основни части: една малка част празнуват празника в Мекке, като извършват ибадета хадж. По-голямата част от мюсюлманите празнуват по родните си места.
Първата група мюсюлмани могат да се нарекат щастливци, защото тази възможност не се отдава на всеки. Стотици милиони мюсюлмани желаят да отидат на хадж, но тази възможност се отдава едва на 3-4 мильона от желаещите. Хаджийте излизат на местността арафат, където отправят дуа към Аллах Теаля, като се очаква, техните молитви да бъдат приети от Аллах теаля. Хаджийте имат възможността и да се срещнат с мюсюлмани от различни страни, което се оприличава със световен конгрес на мюсюлманите. Важно е да се отбележи, че всички хора по време на хадж отправят заедно дуа, което спомага за сплотяване на редиците на мюсюлманите и преодоляване на различията между тях. Фактът, че хадж е труден ибадет, той спомага за възпитанието на мюсюлманите, както и за засилване на тяхната вяра. Всеки от нас е свидетел, че след като някой отиде на хадж, той става по-религиозен и богобоязлив.
Втората група мюсюлмани празнуват Курбан Байрам в родината си, като заедно с това очакват хаджийте да ги споменат в молитвите си. И докато хадж е съпроводен с много ибадет и трудности, то честването на Байрам от страна на мюсюлманите е съпроводено с увеселение и празнично настроение. Естествено по време на Байрам мюсюлманите не забравят Аллах Теаля , нито религията си. На този ден, освен празничния намаз, те отправят и характерния за този празник текбир.
Най-важното обаче на този празник е курабна, който се пренася в жертва за Аллах Теаля от всеки заможен мюсюлманин. Курбанът е ибадет, който съпровожда човешката история от дълбока древност, както присъства и днес във всяка религия. В Исляма обаче курбанът има специфична функция, а именно той синволизира решителността на Ибрахим пейгамбер, както и самоотвержеността и искреността на сина му Исмаил пейгамбер. Зедно с това, чрез курбана мюсюлманите засвидетелстват привързаността си към суннета на Мухаммед (а.с.). Основната цел на Курбана е отдадеността на Аллах, а не месото на заклланото животно:
„Не тяхното месо, не тяхната кръв ще стигне до Аллах, а вашата набожност ще стигне до Него. Така Той ви ги е подчинил, за да възвеличавате Аллах, че ви е напътил. И възрадвай благодетелните.” Хадж: 37.
Това не означава, че мюсюлманите нямат право да се възползават от месото на Курбана. Това месо е чиста храна, халал за консумиране. Мюсюлманите ядат от месото на трехните курбани, а също така раздават и на други хора, особено на социално слаби и нуждаеши се. От своя страна това заздравява връзката между отделните членове на обществото и ги прави по-сплотени.
Нека Аллах да приеме ибадета на хаджиите и на всички мюсюлмани. Да ви е честит Курбан Байрам. Весселяму алейкум ве рахметуллахи ве беракатух.
http://genmuftibg.net / BgTimes.Net