Международна организация критикува остро българските медии
Журналистите се съобразяват прекалено много с интересите на издателите
Организацията на медиите в Югоизточна Европа (СЕЕМО), чиято централа се намира във Виена, остро разкритикува българските медии, като заяви, че те прекалено много се съобразяват с финансовите интереси на собствениците си.
Тя направи това в публикуван днес доклад, предаде вести.бг.
"Съобразяването с финансовите интереси на собствениците на медиите и премълчаването на всяка информация, преценена като вредна, се възприема от повечето журналисти като начин за упражняване на занаята им", се казва в доклада на СЕЕМО.
В началото на април мисията на организацията е провела срещи в България с 25 главни редактори, известни журналисти, медийни експерти и неправителствени организации, както и с вътрешния министър Цветан Цветанов.
Медийният пазар е разделен между "два противоположни конгломерата, водещи борба за влияние",
констатира СЕЕМО. Колкото до идеологическия залог на тази конфронтация, "хората, с които говорихме, отговориха недвусмислено: "Няма идеология. Става въпрос за финансови и лични интереси".
Българските собственици на медии "се възприемат като инвеститори с краткосрочна визия, които търсят незабавна печалба".
Този модел "повлия върху качеството на медиите -повечето ежедневници се превърнаха в таблоиди",
констатира СЕЕМО. Читателите и телевизионните зрители "не могат да разчитат на конкретна медия, за да получат информации от обществен интерес", а са длъжни да сравняват информациите в различни вестници, радиа, телевизии и интернет сайтове, се отбелязва в доклада.
Освен това СЕЕМО констатира, че българските медии се занимават само "спорадично" и "като цяло по негативен начин" с темите, свързани с различността, включително хомосексуалността, етническите и религиозните малцинства.
Пропадането на свободата на словото в България е една от загадките на новото време, коментира пред БТА медийният експерт и председател на СЕМ Георги Лозанов. Според него една от причините е загубата на гражданската енергия в сферата на медиите. В момента има обща деморализация на гражданските процеси.
Първоначално общата цел на гражданското общество и организациите, които работят в него, беше България да влезе в ЕС, а след това те, като че ли задълго загубиха своята основна мисия.
След приемането ни в ЕС тази гражданска позиция по отношение на медиите, дори гражданският натиск отслабна, и това е една от паричните за този негативен процес, каза Лозанов.
Той добави, че освободеното място, с организирането на медиите в някакви структури и сдружения, се зае от собствениците на медиите и сега, доколкото има някаква професионална общност, тя е много силно повлияна от тези собственици, в което няма нищо лошо, но е различно от типичните граждански организации в сферата на медиите.
Друга причина според Георги Лозанов е излизането на големите чужди инвеститори, които бяха характерни за един по-ранен период на прехода. Те носиха друг тип професионална стабилизация на медиите, извън местните разбирания, битки и конюнктури.
Колкото и някои да бяха скептични в началото, толкова сега можем да кажем, че те вършиха добра странираща роля за българските медии, отбеляза той. Медийният експерт определи кризата като трета причина за този спад на свободата на словото у нас.
Тя по един тъжен парадокс най-напред убива най-добрите медии, а по-масовите, с по-занижени критерии, в момент на криза, като че ли правят бум.
Друг от проблемите, посочен от Лозанов, е, че българското общество все още като правно устройство и законодателно, но и като мислене, начин на програмиране, отношение и пропорции в медиите, не може да излезе от аналоговата ера и да навлезе в цифровата.
Навлизането в ерата на виртуалната комуникация променя из основи разбирането за медии. Тук има един нов възглед и съвсем нова философия, която би преподредила медийния свят у нас, и дефицитът от такова мислене се явява като негативна тенденция по отношение на свободата на словото, заяви Лозанов.
Медиите са свързани с качеството на демокрацията в една страна. Не може анализите да констатират използване на държавата в частен интерес, а в медийния сектор положението да бъде различно, е мнението на Нели Огнянова, специалист по медийно право и преподавател в СУ.
ЕС създава стандарти, но държавите трябва да гарантират действието им чрез система от мерки и правила, в България това не се случва, коментира тя. Според нея, от една страна, причините са свързани с властта: често корпоративните интереси и техните баланси, а не общественият интерес определят окончателния вид на законите.
"Зад редица норми в медийния закон стоят персонализирани интереси. Държавата открито подкрепя и разширяващи се медийни групировки", допълни медийният експерт. По нейно наблюдение в последно време има и нова деформация: държавата става основен фактор при финансирането и на частните медии (чрез бюджет и средства по европейски програми), което обяснява превръщането на някои от тях в откровен инструмент на властта, така европейските средства играят срещу свободата на медиите.
От друга страна, според външните наблюдатели, медиите съзнателно, системно, открито, активно, охотно се отказват от основната си функция - да информират - и обслужват политически и корпоративни интереси, смята Огнянова.
Според нея няма изгледи достигналата високи нива фамилиарност между медии и власт да бъде прекратена по инициатива на властта. Няма логика статуквото да се промени и от облагодетелстваните от него медийни олигарси, напротив: ще се оказва съпротива включително чрез контролираните от тях медии, заяви медийният експерт.
Междукорпоративните престрелки рядко са водени от публичния интерес, макар да имат такива ефекти, например като източник на повече прозрачност за собствениците на медиите, но независимо от това свободата в последна сметка е въпрос на личен избор, добави Огнянова.
все
...
”Скуп”: Организацията на медиите в Югоизточна Европа изготви доклад за медиите в България
27 април 2012
Виена. Базираната във Виена Организацията на медиите в Югоизточна Европа (SEEMO) изпрати своя делегация в София, на 1-4 април, за да се направи оценка на развитието на медиите с оглед на промените в собствеността и на данните за натиск върху медиите. Делегацията се е срещнала с вътрешния министър Цветан Цветанов, както и с над 25 главни редактори, водещи журналисти, медийни експерти и представители на неправителствени организации, съобщава електронното новозеландско новинарско издание ”Скуп”.
От организацията отбелязват, че след оттеглянето на ВАЦ от българския пазар, ситуацията коренно се е променила. Две медийни групи притежават повечето издания и се борят за влияние и контрол над пазари. Според някои от присъствалите на срещата, държавата трябва да се намеси и да спре войната между двете медийни групи.
иаф
Журналистите се съобразяват прекалено много с интересите на издателите
Организацията на медиите в Югоизточна Европа (СЕЕМО), чиято централа се намира във Виена, остро разкритикува българските медии, като заяви, че те прекалено много се съобразяват с финансовите интереси на собствениците си.
Тя направи това в публикуван днес доклад, предаде вести.бг.
"Съобразяването с финансовите интереси на собствениците на медиите и премълчаването на всяка информация, преценена като вредна, се възприема от повечето журналисти като начин за упражняване на занаята им", се казва в доклада на СЕЕМО.
В началото на април мисията на организацията е провела срещи в България с 25 главни редактори, известни журналисти, медийни експерти и неправителствени организации, както и с вътрешния министър Цветан Цветанов.
Медийният пазар е разделен между "два противоположни конгломерата, водещи борба за влияние",
констатира СЕЕМО. Колкото до идеологическия залог на тази конфронтация, "хората, с които говорихме, отговориха недвусмислено: "Няма идеология. Става въпрос за финансови и лични интереси".
Българските собственици на медии "се възприемат като инвеститори с краткосрочна визия, които търсят незабавна печалба".
Този модел "повлия върху качеството на медиите -повечето ежедневници се превърнаха в таблоиди",
констатира СЕЕМО. Читателите и телевизионните зрители "не могат да разчитат на конкретна медия, за да получат информации от обществен интерес", а са длъжни да сравняват информациите в различни вестници, радиа, телевизии и интернет сайтове, се отбелязва в доклада.
Освен това СЕЕМО констатира, че българските медии се занимават само "спорадично" и "като цяло по негативен начин" с темите, свързани с различността, включително хомосексуалността, етническите и религиозните малцинства.
Пропадането на свободата на словото в България е една от загадките на новото време, коментира пред БТА медийният експерт и председател на СЕМ Георги Лозанов. Според него една от причините е загубата на гражданската енергия в сферата на медиите. В момента има обща деморализация на гражданските процеси.
Първоначално общата цел на гражданското общество и организациите, които работят в него, беше България да влезе в ЕС, а след това те, като че ли задълго загубиха своята основна мисия.
След приемането ни в ЕС тази гражданска позиция по отношение на медиите, дори гражданският натиск отслабна, и това е една от паричните за този негативен процес, каза Лозанов.
Той добави, че освободеното място, с организирането на медиите в някакви структури и сдружения, се зае от собствениците на медиите и сега, доколкото има някаква професионална общност, тя е много силно повлияна от тези собственици, в което няма нищо лошо, но е различно от типичните граждански организации в сферата на медиите.
Друга причина според Георги Лозанов е излизането на големите чужди инвеститори, които бяха характерни за един по-ранен период на прехода. Те носиха друг тип професионална стабилизация на медиите, извън местните разбирания, битки и конюнктури.
Колкото и някои да бяха скептични в началото, толкова сега можем да кажем, че те вършиха добра странираща роля за българските медии, отбеляза той. Медийният експерт определи кризата като трета причина за този спад на свободата на словото у нас.
Тя по един тъжен парадокс най-напред убива най-добрите медии, а по-масовите, с по-занижени критерии, в момент на криза, като че ли правят бум.
Друг от проблемите, посочен от Лозанов, е, че българското общество все още като правно устройство и законодателно, но и като мислене, начин на програмиране, отношение и пропорции в медиите, не може да излезе от аналоговата ера и да навлезе в цифровата.
Навлизането в ерата на виртуалната комуникация променя из основи разбирането за медии. Тук има един нов възглед и съвсем нова философия, която би преподредила медийния свят у нас, и дефицитът от такова мислене се явява като негативна тенденция по отношение на свободата на словото, заяви Лозанов.
Медиите са свързани с качеството на демокрацията в една страна. Не може анализите да констатират използване на държавата в частен интерес, а в медийния сектор положението да бъде различно, е мнението на Нели Огнянова, специалист по медийно право и преподавател в СУ.
ЕС създава стандарти, но държавите трябва да гарантират действието им чрез система от мерки и правила, в България това не се случва, коментира тя. Според нея, от една страна, причините са свързани с властта: често корпоративните интереси и техните баланси, а не общественият интерес определят окончателния вид на законите.
"Зад редица норми в медийния закон стоят персонализирани интереси. Държавата открито подкрепя и разширяващи се медийни групировки", допълни медийният експерт. По нейно наблюдение в последно време има и нова деформация: държавата става основен фактор при финансирането и на частните медии (чрез бюджет и средства по европейски програми), което обяснява превръщането на някои от тях в откровен инструмент на властта, така европейските средства играят срещу свободата на медиите.
От друга страна, според външните наблюдатели, медиите съзнателно, системно, открито, активно, охотно се отказват от основната си функция - да информират - и обслужват политически и корпоративни интереси, смята Огнянова.
Според нея няма изгледи достигналата високи нива фамилиарност между медии и власт да бъде прекратена по инициатива на властта. Няма логика статуквото да се промени и от облагодетелстваните от него медийни олигарси, напротив: ще се оказва съпротива включително чрез контролираните от тях медии, заяви медийният експерт.
Междукорпоративните престрелки рядко са водени от публичния интерес, макар да имат такива ефекти, например като източник на повече прозрачност за собствениците на медиите, но независимо от това свободата в последна сметка е въпрос на личен избор, добави Огнянова.
все
...
”Скуп”: Организацията на медиите в Югоизточна Европа изготви доклад за медиите в България
27 април 2012
Виена. Базираната във Виена Организацията на медиите в Югоизточна Европа (SEEMO) изпрати своя делегация в София, на 1-4 април, за да се направи оценка на развитието на медиите с оглед на промените в собствеността и на данните за натиск върху медиите. Делегацията се е срещнала с вътрешния министър Цветан Цветанов, както и с над 25 главни редактори, водещи журналисти, медийни експерти и представители на неправителствени организации, съобщава електронното новозеландско новинарско издание ”Скуп”.
От организацията отбелязват, че след оттеглянето на ВАЦ от българския пазар, ситуацията коренно се е променила. Две медийни групи притежават повечето издания и се борят за влияние и контрол над пазари. Според някои от присъствалите на срещата, държавата трябва да се намеси и да спре войната между двете медийни групи.
иаф