„Дейли Телеграф”: Кризата в еврозоната се сгромолясва върху Испания
15 април 2012
Мадрид. „Днес проблемът е решен”, обяви френският президент Никола Саркози само преди пет седмици. „Колко щастлив съм, че е намерено решение на гръцката криза, която тежеше на икономическата и финансова ситуация в Европа и света в продължение на месеци.”
Точно когато се надявате, че той наистина е „решен”, кризата в еврозоната се върна обратно в глобалния дневен ред.
Подобно на трайна неприятна миризма, фундаменталните противоречия в сърцето на валутния съюз може да изчезнат за известно време, но няма да бъдат заличени. Разбитите банки, гротескната задлъжнялост, присъщите противоречия - през последните дни всички те отново са във фокуса.
Еврозоната има дълбоко вкоренени икономически, финансови и политически проблеми. И никаква високопарност от Сарко, президентът на Европейската централна банка Марио Драги, или който и да е друг, може да промени тази фундаментална истина.
Фокусът до сега бе върху Гърция, но сега той най-категорично е върху Испания. Ще излязат ли от контрол испанските дългови неволи и ако стане така, ще може след това те да бъдат увладяни? Това е въпрос за 1 трилион евро. Колко ли е това в песети?
Испания е четвъртата по големина икономика в еврозоната и 12-та по големина в света. Испанският БВП през миналата година е почти пет пъти по-голям от този на Гърция. На повърхността, държавните финанси на Испания не изглеждат зле, като държавният дълг е 68% от годишния БВП - и около половината от тази на Италия.
И все пак Испания има огромен и по-широко признат складиран дълг на частния сектор. Глобалните пазари на облигации, успокоени преди това от „смешните пари” на ЕЦБ, сега осъзнават, че голяма част от онези задължения, може да се приземят върху баланса на правителството, коментира „Дейли Телеграф”.
иаф
15 април 2012
Мадрид. „Днес проблемът е решен”, обяви френският президент Никола Саркози само преди пет седмици. „Колко щастлив съм, че е намерено решение на гръцката криза, която тежеше на икономическата и финансова ситуация в Европа и света в продължение на месеци.”
Точно когато се надявате, че той наистина е „решен”, кризата в еврозоната се върна обратно в глобалния дневен ред.
Подобно на трайна неприятна миризма, фундаменталните противоречия в сърцето на валутния съюз може да изчезнат за известно време, но няма да бъдат заличени. Разбитите банки, гротескната задлъжнялост, присъщите противоречия - през последните дни всички те отново са във фокуса.
Еврозоната има дълбоко вкоренени икономически, финансови и политически проблеми. И никаква високопарност от Сарко, президентът на Европейската централна банка Марио Драги, или който и да е друг, може да промени тази фундаментална истина.
Фокусът до сега бе върху Гърция, но сега той най-категорично е върху Испания. Ще излязат ли от контрол испанските дългови неволи и ако стане така, ще може след това те да бъдат увладяни? Това е въпрос за 1 трилион евро. Колко ли е това в песети?
Испания е четвъртата по големина икономика в еврозоната и 12-та по големина в света. Испанският БВП през миналата година е почти пет пъти по-голям от този на Гърция. На повърхността, държавните финанси на Испания не изглеждат зле, като държавният дълг е 68% от годишния БВП - и около половината от тази на Италия.
И все пак Испания има огромен и по-широко признат складиран дълг на частния сектор. Глобалните пазари на облигации, успокоени преди това от „смешните пари” на ЕЦБ, сега осъзнават, че голяма част от онези задължения, може да се приземят върху баланса на правителството, коментира „Дейли Телеграф”.
иаф