Някои източници твърдят, че арабските страни са заели ястието от Отоманската империя, но други смятат, че то е разпространено от Персия, в чийто език koofteh означава „бито месо” и произтича от koobidand, „бия”.
Снимки автора А га яде кифтета, ни рива... Цветелина Гигова В Турция правят над 80 вида, в Сърбия не могат без скара За "авторство" над кюфтетата спорят няколко държави, но нашенските се отличават заради видовете месо, от които се приготвят, и подправките. Деликатесите от кайма на скара са традиционни за България, но малцина знаят, че те са пренесени от турците през 17 век. Въпреки че в различни вариации са познати по цял свят, няма друг район като Балканите, където кюфтетата да са обект на такива яростни трапезни спорове. Само в Турция се приготвят над 80 вида кюфтета. Единственото, което ги обединява, е, че месото в тях е мляно и не е свинско. Заедно с дюнер-закусвалните и шкембеджийниците скарите са един от най-популярните видове ресторанти – от европейската част на Турция, чак до югоизточната й граница със Сирия. Една от най-странните рецепти е на "чиг-кюфте" - сервира се сурово, от най-финото телешко месо, смесено с булгур и подправки. В съвременната гръцка кухня най-класическата рецепта е на "кефтедес". Общото с другите балкански народи е, че гърците правят тези кюфтета от едро смляно свинско и телешко, към което добавят кълцан лук, червен пипер, галета, яйце и магданоз. По-специфични добавки, които не всички местни кухни използват, са мента, кимион, индийско орехче и бяло вино. Yuvarlakia пък са гръцката версия на кюфтета с ориз. Тук специфичен е сосът, който се приготвя със зехтин и също съдържа мента. В някои варианти в него се добавя и щедра доза лимон. Българската кухня също изобилства от рецепти за кюфтета – от пържените, много близки до гръцките keftedes, до носещите патриотичното име „кюфтета по цариградски” – дребни топчета, разположени върху порция димящо картофено пюре с масло. Класическите кюфтета в България се правят от свинска и телешка кайма, обикновено в пропорции 60:40, като е много важно свинското да е относително мазно. За разлика от гръцките keftedes българските често са с чубрица вместо с кимион или пък с комбинация от двете. С добавени натрошени люти чушки те са наричани „нервозни”. Няма обществена памет откъде идва това име, но според народната етимология то е, защото хората, които ги ядат, получават леки тикове. От удоволствие. В бившите югославски републики обикновено приготвят кюфтетата дребни, по много и ги сервират с щедра порция кромид лук и купчинка айвар (едро смлян аналог на българската лютеница). Те имат вкус на качествено месо и почти на нищо друго. Подправките не са задължителни в сръбската скара и често само замъгляват превъзходния вкус на добрата кайма. Въпреки географската си отдалеченост албанците и румънците проявяват сходни вкусове, що се отнася до кюфтетата. И двата народа ги предпочитат със сирене фета. При албанците, където рецептата в голяма степен е заимствана от турците, се добавя и мента. Румънците внасят елемент на централноевропейска кухня, като слагат в кюфтетата си пюре от варен боб. Кюфтенца по азиатски За кюфтенцата: 500 грама хубава пилешка кайма, 3 стръка пресен зелен лук, магданоз, 1 скилидка счукан чесън, 1 яйце, 6 супени лъжици царевично нишесте, 1 супена лъжица соев сос черен пипер, щипка джинджифил на прах, сол ( ако каймата не е осолена). За соса на кюфтенцата: 1/2 чаена чаша соев сос, 1/2 чаена чаша сладко вино, 2 чаени лъжици захар, джинджифил, кориандър, 3 чаени лъжици чили сос; за гарнитура: варен бял ориз. Начин на приготвяне: Смесете продуктите за каймата. Омесете ги добре. Направете малки кюфтенца (с големината на голям орех) и ги сложете в леко намаслена тава. Запечете ги за 10 минути на 200 градуса. Докато кюфтенцата се пекат, си подгответе соса, като смесите продуктите. Сложете ориза да се свари в подсолена вода според указанието на опаковката. След изтичането на десетте минути извадете кюфтенцата за малко от фурната, полейте ги със соса и ги намажете с помощта на четка (така ще се глазират). Печете ги още 10 минути и ги извадете. Нанижете кюфтенцата на бамбукови шишчета и ги сервирайте с ориза. Кюфтета на скара с кашкавал Необходими продукти: 500 г кайма, 1 глава лук, черен пипер, едро смляна суха люта чушка (може да използвате и лют червен пипер), кимион, чубрица, 1 яйце, кашкавал (можете да го замените и с моцарела). Начин на приготвяне: Каймата се омесва с подправките, настъргания лук и яйцето. Разделя се на 6 части. Във всяко кюфте се скрива по една плочка кашкавал и се оформя на кюфте. Пече се на скара с постлано фолио, напръскано с малко мазнина. Кюфтенца по цариградски Необходими продукти: 500 г кайма смес, 1 яйце, 1 глава лук, 1 с.л. червен пипер, 1 с.л. риган, 100 г галета (или две намокрени филии хляб), брашно за пържене, 500 г сварени картофи, 5 с.л. прясно мляко, 1 с.л. меко масло или маргарин. Начин на приготвяне: Замесваме каймата с другите съставки и изпържваме кюфтенцата. Докато са още топли, намачкваме картофите на пюре и добавяме маслото и млякото с постоянно бъркане, докато се смесят добре. В средата на чинията слагаме няколко лъжици картофено пюре, а върху него нареждаме кюфтенцата. вно / BgTimes.Net В Белгия започна Седмицата на пържените картофи
Седмицата на пържените картофи, едно от традиционните и любими ястия на белгийците, започна в Белгия. Тази година събитието ще продължи от 28 ноември до 4 декември. Участниците в седмицата - собственици на заведения, предлагащи пържени картофи в Брюксел, сготвиха за любителите на този вид бърза храна специален сос, който носи името на символа на града - известния Атомиум. Рецептата за соса "Атомиум" се пази в тайна. Макар че ястието е световноизвестно като френски картофи ("French fries"), белгийците твърдят, че то е национално изобретение, което води началото си в страната от 16-ти век. През 2008 г. в североизточния белгийски град Брюж беше открит първият музей на пържените картофи. бнр / BgTimes.Net |
AuthorBgTimes.Net Archives
May 2012
Categories
All
|