Паулу Коельо
Reuters
"Пирати по света, обединете се и откраднете всичко, което някога съм писал" - това е призивът, с който световноизвестният бразилски писател Паулу Куелю се обръща към интернет пиратите във връзка със спорния закон срещу онлайн пиратството в САЩ (Stop online piracy act – SOPA).
В своя блог писателят предупреждава, че SOPA заплашва да блокира интернет. "Това е истинска заплаха не само за американците, но и за всички нас, тъй като проектозаконът, ако бъде одобрен, ще засегне цялата планета", пише Куелю.
Той признава, че като автор би трябвало да защитава "интелектуалната собственост", но не го прави, защото добрите стари времена, когато всяка идея си имаше собственик, са си отишли завинаги. "Първо, защото всичко, което някога се прави, е да се въртят четири истории – любовна история между двама души, любовен триъгълник, стремеж към власт или история за пътуване. Второ, защото писателите искат това, което напишат, да бъде прочетено, дали във вестник, блог или на някоя стена", обяснява бразилският автор.
"Колкото повече слушаме една песен по радиото, толкова повече искаме да си купим диск, същото е и с литературата. Колкото повече хората "пиратстват" една книга, толкова по-добре. Ако харесат началото, ще си купят цялата книга на следващия ден, защото няма нищо по-изморително от четене на книга от монитора", твърди Куелю.
Писателят споменава, че издателите биха отхвърлили неговите твърдения с аргумента, че за да оцелеят, на авторите трябва да се плаща. В отговор на това той разказва как през 1999 г., когато за пръв път негова книга е била издадена в Русия с тираж 3000 броя заради недостиг на хартия, той случайно открива пиратско копие на "Алхимикът" и го публикува на уебсайта си. Година по-късно, след като кризата отминала, Куелю продава 10 000 броя от оригиналното издание. До 2002 г. той продава милиони копия в Русия.
"Когато пътувах през Русия, се срещнах с няколко души, които ми казаха, че са открили моите книги благодарение на пиратското издание, което съм публикувал на сайта си. Днес на своята уебстраница давам линкове към мои книги, достъпни на peer-to-peer сайтове, а продажбите ми продължават да растат", разказва той.
"Актът на пиратство може да служи като представяне на работата на един артист. Ако харесаш неговата или нейната идея, то тогава ще искаш да я имаш в дома си. Добрата идея няма нужда от защита. Останалото е или алчност, или невежество", пише Куелю.
вдн / BgTimes.Net
Google, свободната енциклопедия Wikipedia, Craigslist, мрежата от комедийни сайтове Cheezburger, платформата за блогове Wordpress, информационната страница The Huffington Post и други сайтове се включиха в протеста срещу готвения от американския Конгрес закон срещу онлайн пиратството - Stop Online Piracy Act (SOPA).
Дневник и Капитал се присъединяват към протеста на глобалната онлайн-общност.
Защо?
Законът има за цел да се бори с нарушителите на авторски права в глобалната мрежа, като принуди интернет компаниите да блокират достъп до външни сайтове, които предлагат материал, който нарушава законите за интелектуалната собственост. Това ще създаде проблеми и на други технологични компании като Google и Facebook.
Очаква се днес протестът срещу SOPA да повлияе на работата на десетки милиони интернет потребители. Не всички страници обаче последваха примера на Wikipedia в спиране на достъпа до услугите си. Google затъмни логото си и натискането му води потребителя до информационна страница за протеста.
Във вторник групата NetCoalition, включваща гиганти като Google, Yahoo, Amazon.com, eBay и Wikipedia, започна излъчването на радио опознавателна кампания, описваща потенциалните вреди от приемането на SOPA.
Драстичните мерки, взети от интернет гигантите, описват какво би се случило, ако регулациите на SOPA встъпят в сила. "Искаме да дадем на хората силен пример, какво би се случило, ако съдържанието бъде блокирано," казва управляващият редактор на блога Boing Boing Роб Бешиза, цитиран от USA Today.
"Черният екран е алармиращ," казва Бен Хъ, изпълнителен директор на мрежата комедийни сайтове Cheezburger. Много страници обаче предлагат на потребителите да се запознаят с протеста и да продължат разглеждането на интернет страниците си, защото не могат да си позволят да загубят аудитория.
Как SOPA може да удари и вас?
Скандалният проектозакон Stop Online Piracy Act или SOPA, който се обсъжда в момента в САЩ, има потенциал да разруши фундамента на интернет във вида, в който го познаваме в момента. Ето защо:
- - На първо място той позволява на щатската държавна администрация да изисква от американските сайтове и търсачки да блокират всички линове към интернет-страници, за които има подозрения, че нарушават авторски права.
- - Забранява публикуването на текстови реклами и банери на подобни сайтове
- - Позволява блокирането на финансови транзакци през щатски системи за разплащания
- - Позволява блокирането на адреси на сайтове в системата на DNS-сървърите
вдн / BgTimes.Net
Със съобщение защо 24 часа няма да работи, англоезичната страница на Wikipedia посреща цял ден потребителите.
Reuters
Протестна черна лента се появява и на търсачката Google, която подкрепи протеста.
Reuters
След новината за подписването на ACTA хиляди поляци излязоха на протест срещу действията на своите представители в Токио.
Фотограф: Yves Herman
Reuters
От Юлиян Арнаудов
Интернет гражданската група Avaaz започна събирането на подписка срещу предварителното подписване на спорното международно споразумение ACTA. Идеята на неправителствената организация е да събере минимум 2 млн. подписа преди да ги изпрати в Европейския парламент.
Петицията може да бъде подписана тук. Тя изисква име и електронна поща, като използва универсален текст адресиран до ЕП, под който желаещите могат да се разпишат. Българският му превод гласи:
"Като загрижени световни граждани, ние Ви призоваваме да застанете зад свободния и отворен интернет и да отхвърлите ратифицирането на споразумението Anti-Counterfeiting Trade Agreement (ACTA), което ще го унищожи. Интернет е ключов инструмент, който помага на хората по света да споделят идеи и да разпространяват демократичните норми. Ние Ви призоваваме да покажете истинско глобално лидерство и да защитите нашите права."
Международното търговско споразумение ACTA беше подписано от ЕС и 22 страни-членки сред които и България на 26 януари в Токио. Подписите сложиха и представители на Австралия, Канада, Швейцария, Мароко, Мексико, Нова Зеландия, Южна Корея, Сингапур, САЩ и Япония.
ACTA не е подписана все още от Германия, Кипър, Холандия, Естония и Словакия. Очаква се те също да се присъединят към него, като засега мотивите им за отлагане на подписването не са обявени.
За да влезе в сила за България, първо ACTA трябва да бъде одобрено от Европейския парламент (ЕП), а след това да бъде ратифицарано и от нашето Народното събрание. За момента няма точна дата за разглеждане в ЕП, като за сега има неофициална информация, че това ще стане най-рано през юни.
Avaaz се надяват с протестната подписка да привлекат вниманието на представителите в ЕП и съответно ACTA да не бъде ратифицирана на това ниво. Тя стартира малко след обявяването на новината за церемонията в Токио. За момента са събрани около 1.16 млн. подписа, като целта на сайта е да се достигне бройка от 2 млн. парафа преди да се предадат на Европарламента.
вдн / BgTimes.Net
Фотограф: Peter Andrews
Reuters
От Юлиян Арнаудов
България тихомълком подписа в края на миналата седмица противоречивото международно споразумение ACTA. Много наблюдатели го определиха като международна проекция на проектозаконите SOPA и PIPA в САЩ, които поставиха под въпрос свободата на словото и достъпа до информация в интернет. ACTA се подготвяше в почти пълна секретност от около три години. За възможните ефекти от него се заговори активно едва през последните седмици покрай кампанията на интернет гигантите срещу законите SOPA и PIPA.
Протестите срещу ACTA бързо заляха не само интернет. На митинг срещу споразумението излязоха хиляди поляци, а главният докладчик по въпроса на Европарламента се оттегли. Но какво точно представлява ACTA и как засяга обикновените потребители?
Какво е ACTA?
Anti-Counterfeiting Trade Agreement, или ACTA, е международно търговско споразумение, което има за цел да установи единни норми за защита на авторското право както за физически, така и за дигитални продукти или услуги. На практика то размива разликата между фалшифицирането на стоки и споделянето на файлове в интернет.
Според споразумението по еднакъв начин се третират нелегално произведени обувки Nike, рокли Dolce&Gabana и споделянето на музика в интернет.
Как споразумението засяга интернет потребителите?
ACTA предвижда въвеждането на по-строги мерки за опазване на авторските права в интернет.
Първо дава възможност на носителите на права да изискат от интернет провайдърите да предоставят информация за своите потребители, за които се предполага, че нарушават авторски права. Тя трябва да бъде достатъчна, за да може да ги идентифицира.
Също така ACTA предвижда да се вземат мерки срещу опитите на потребителите да избегнат това действие. Примерно, ако някой се опита да скрие реалния си IP адрес зад proxy сървър, това може да се счете за нарушение.
Споразумението не включва възможност за спиране на достъп до глобалната мрежа на лица, нарушили авторското право, за разлика от френския закон HADOPI.
ACTA размива границите между фалшифицирането на стоки и споделянето на файлове, като по този начин разширява дефиницията за интернет пиратство. Според спогодбата за нарушение може да се смята публичното разпространение на файлове с авторски права.
Ще бъдат ли затворени торент тракерите?
Предоставянето на технологии, които подпомагат за разпространението на съдържание, защитено с авторски права, също може да се счете за нарушение. В този смисъл под удара на споразумението могат да попаднат и торент сайтовете.
ACTA предвижда санкции при осъществяването на търговска дейност, при която се разпространява пиратско съдържание и се извлича директна или индиректна икономическа изгода. Дори даден торент сайт да не таксува своите потребители за услугата, в повечето случаи той се издържа от реклами, което може да се тълкува за индиректна икономическа изгода.
По този начин може евентуално да бъде потърсена отговорност за разпространение на пиратско съдържание.
Само интернет пиратството ли засяга ACTA?
Не, споразумението има за цел да защити авторските права изцяло. Основната му цел е да намали фалшификацията на физически стоки, докато борбата с интернет пиратството е второстепенна цел. Но дори и борбата с фалшифицирани стоки може да удари обикновения потребител. Според критиците на ACTA това може да удари производителите на така наречените генерични лекарства – аспирин, витамини и т.н., както и на други подобни универсални стоки.
Изискването на патентни права за производството и разпространението на подобни продукти може значително да ги оскъпи и да затрудни достъпа до тях.
Кога влиза в сила споразумението?
За момента споразумението е подписано само от 22 представителs на ЕС, сред които и България, плюс Австралия, Канада, Швейцария, Мароко, Мексико, Нова Зеландия, Южна Корея, Сингапур, САЩ и Япония. Това беше направено миналия четвъртък на церемония в Токио.
ACTA не е подписана все още от Германия, Кипър, Холандия, Естония и Словакия. Очаква се те също да се присъединят към него, като засега мотивите им за отлагане на подписването не са обявени.
За да влезе в сила за България, първо ACTA трябва да бъде одобрено от Европейския парламент (ЕП), а след това да бъде ратифицарано и от нашето Народното събрание. За момента няма точна дата за разглеждане в ЕП, като за сега има неофициална информация, че това ще стане най-рано през юни.
В ролята си на международно споразумение то не играе директно ролята на закон, но може да послужи за оказване на натиск при неизпълнение на поетите в него ангажименти и коригиране на съответното вътрешно законодателство. Според ACTA страните по договора трябва да осигурят "адекватни правни мерки" срещу лица, нарушили авторските права.
Каква е позицията на България?
България е сред 22-те страни членки, които подписват споразумението в Токио миналия четвъртък. Това се прави без какъвто и да било обществен дебат дали държавата трябва да се присъедини към АСТА. От българска страна подписът си слага посланикът в Токио Любомир Тодоров.
За целта има две решения на правителството – едното от ноември, с което кабинетът решава, че България ще се присъедини към споразумението, а второто е от 11 януари и дава мандат на Тодоров да подпише от името на държавата. И двете решения са приети без обсъждане между министрите.
вдн / BgTimes.Net
- 31 яну, 2012
Jan 08, 2012
Църква на копимизма (Church of Kopimism) е името на най-новата религия, призната официално от шведските власти. Тя е създадена от поддръжници на свободното споделяне на файлове и има за свои свещени символи клавишните комбинации CTRL + C и CTRL + V, които служат съответно за копиране и пействане на съдържание в повечето компютърни платформи.
По всички личи, че свободното споделяне на файлове (определяно от някои като “пиратство”) става толкова по-популярно, колкото големите корпорации – правоносители засилват мерките си срещу него. До сега в няколко европейски страни станахме свидетели на появата на т.нар. “пиратски партии”, които се намесиха сериозно в политическия живот на Швеция, Германия и др. Дори у нас вече има подобна политическа сила. Църквата на Копимизма обаче е първата официално призната религиозна организация, основаваща се на ценностите на свободното споделяне на информация.